октомври 23, 2017

Да поговорим за… със Симона Халачева

Две секунди са й напълно достатъчни, за да премине от една роля в друга! Тя е млада, талантлива и... очарова не само с усмивката си, но и с лекотата, с която се превъплъщава от един образ в друг. Днес говорим със Симона Халачева за актьорството като избор, за предизвикателствата на сцената, за нещата, които я усмихват :)

За избора на професия – защо актьорско майсторство?

Защото винаги съм обичала театъра!

Стефан Данаилов взимаше клас в годината, в която кандидатствах, а аз си мечтаех той да ми е учител. Всичко се подреди точно така, както исках! След като завърших не знаех дали ще имам работа, но бях много спокойна, защото имах предчувствие, че ме очаква нещо хубаво. Два месеца по-късно Ириней Константинов ми предложи да се присъединя към трупата на Театър София. Безкрайно съм му благодарна!

Обичам професията си и съм щастлива, че точно това е нещото, с което се занимавам!

За първата ти роля – коя беше тя и с какво я запомни?

Мередит от „Пет жени в еднакви рокли”, режисьор Боил Банов, Народен театър „Иван Вазов”. Не бих казала, че ролята е оставила някакъв ярък спомен в мен, по-скоро съм запомнила вълнението и емоциите от стъпването ми на професионална сцена. Партньорството с Чочо Попйорданов, Параскева Джукелова, Койна Русева, Ева Тепавичарова и София Бобчева. Това е незабравим спомен в моя живот!

За Театър “София” – шанс или избор беше започването ти в театъра?

Шанс и огромен късмет!

За Есмералда от “Парижката Света Богородица” – с какво този образ провокира?

Това беше първата ми роля в Театър София, за която бях разпределена. Първата постановка беше „Скачай!“, но там се включих по заместване. Към днешна дата ми се струва, че много неща бих направила различно, ако тази роля беше дошла при мен при повече натрупан опит. Но беше прекрасно да работя по този образ, партнирайки си на сцената с колеги като Калин Врачански и Пламен Манасиев.

За “Нощта на 16-ти януари” – каква е дъщерята на банкера?

Богата наследница, много различна от баща си и от съпруга си – Бьорн Фокнър, чието убийство се разследва. Тя е хем нежна, романтична и разглезена, хем борбена и неотстъпчива.

За “Малката морска сирена” като приказка за доброто, което понякога боли – така ли е и в живота, според теб?

Да! Понякога сме изправени пред взимането на трудни решения и се налага да жертваме собственото си щастие в името на това някой друг да бъде свободен и щастлив.

17834846_10208845832611107_8393363762752525796_o

За “Скачай!” и предизвикателствата, които поставя един такъв спектакъл?

Скачай!“ е мюзикъл посветен на София като град и насочен към младите хора. Затова и на нас актьорите ни се налага много да танцуваме, да пеем, да се преобличаме много пъти и много бързо. Рядкост е съвременна българска драматургия да има такъв дълъг живот на голяма сцена и ние много се радваме, че публиката харесва постановката.

За най-интересната ти роля в момента – коя е тя и защо?

Тази, която репетирам в момента (Дуняша от „Женитба”), защото все още не съм открила каква точно трябва да бъде.

За киното и твоето място – ако трябва да избираш, сцената или камерата ще предпочетеш?

По много и от двете!

За “Роза Дамасцена” – какво трябва да знаем, преди да гледаме филма?

Филмът е вдъхновен от истинска история, много от персонажите са реални лица, включително и моята героиня. Това е филм за сбъдването на смелите мечти, преследването им с много труд и последователност.

За ролите, които ти предстоят – за какви роли мечтаеш?

Мечтая за моноспектакъл, но все още нямам толкова голямо актьорско самочувствие, за да се изправя пред такова предизвикателство.

Питър Пан

За страховете ти – страхувала ли си се преди началото на представление, от какво?

Страх, не! Вълнение – почти винаги!

За моментите на сигурност – кога се чувстваш най-сигурна на сцената?

Когато съм имала спокоен и вдъхновяващ репетиционен процес и когато си партнирам с колеги, на които имам доверие и сме екип.

За публиката – доколко реакциите на публиката могат да повлияят на играта ти?

Публиката е част от представлението, няма как да не влияе.

За прехода от една роля в друга – колко време ти е нужно, за да преминеш от един образ в друг?

Две секунди!

За малките гафове на сцената – имаш ли такива?

Разбира се, че имам. Забравяла съм си част от костюма, изпускала съм стъклена чаша, закъснявала съм да вляза на сцената…

За трудностите – кои са предизвикателствата, пред които е поставен актьорът в България?

Със сигурност предизвикателство е ниската заплата. Не бих могла да изредя всички минуси на това да си актьор в България, но мога да кажа, че съм от щастливите актьори, защото имам работа.

За живота извън сцената – какво те кара да се усмихваш? А какво те натъжава?

Натъжават ме несправедливости, арогантно отношение, липсата на уважение.

Усмихвам се много често! Когато пътувам, когато съм с приятели или срещам нови хора, когато съм в театъра… имам много поводи за усмивки!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*