април 28, 2017

Зад обектива: Евгени Динев

Евгени Динев е от онези щастливци, които са превърнали любимото си занимание в работа, а работата – в любимо занимание. Фотограф пейзажист, често попада в първите позиции на престижни международни класации. И това не е случайно, защото в неговите снимки природата се разкрива в най-съвършените си моменти.

SofiaКой е Евгени Динев?

Човек отдаден на любимото си занимание – да намира и запечатва кадри сред природата. Правя това с желание вече доста години и вдъхновението все още не ме е напуснало. Напоследък имам възможността да преподавам своя опит на фото-любители, тепърва поемащи по този път.

Кога разбра, че фотографията е твоя път?

Започнах до описвам своите пътувания със снимки, но вместо описанието да е подплатено със снимки, стана така че уплътнявах снимките си с текст. Влечеше ме повече да запечатвам красиви моменти, а не толкова самото пътуване. Така се концентрирах върху самата фотография.

Кое те привлича най-много в професията ти?

Може би усамотението сред природата. Няма нищо по-хубаво от време на време да избягам далеч от градския шум, някъде в планината или на пуст морски бряг, да остана сам със себе си, с мислите си. Мисля, че това важи за всеки един от нас.

Защо избра да се занимаваш предимно с пейзажна фотография?

Търсенето на добър пейзаж е цяло приключение, особено след като повечето интересни места са вече добре познати и заснети. Това мен само ме амбицира да открия още по-вълнуваща и не толкова популярна локация, да я заснема по различен начин, с подходящата светлина. От тук нататък снимането излезе отвъд стандартните хоризонти и се превърна в изкуство, в завладяваща страст да показвам нещата така, както само аз ги виждам.

Кадърът или кадрите, които приемаш като повратна точка в кариерата си?

Това обикновено са тези кадри, които възбуждат необичаен интерес, когато ги споделя, било то в социалната мрежа или в някой профилиран сайт за фотография. Някои от тях с течение на времето си остават актуални, докато други постепенно губят атрактивността си.

Често споделяш за преживяванията си по време на снимки в своите фотописи. Писането страст ли ти е или?

Пиша пестеливо, без излишна драма и лични кахъри, толкова, колкото да направя описанието към снимките по-пълноценно. Харесва ми да описвам самия момент, в който е запечатан кадъра. Един вид като 3D образ – плоскостта е снимката, а третото пространство – текстът.

Как избираш местата, които да снимаш?

Най-напред зависи от сезона и метеорологичните условия. Не навсякъде мога да снимам, когато си поискам. Важно е да ме привлича, да усещам неустоимо любопитство, което ме тегли към него. Това трябва да е място, до което се преминава през трудности, за да го заслужа.

Има ли място, на което би се връщал отново и отново, за да снимаш?

За мен преди всичко е важно дадено място да ме провокира да извадя фотоапарата и да го снимам. Ако вече съм направил това и условията са били тези, които съм търсил, интересът ми да правя едно и също отново и отново спада. Бих могъл да се връщам там заради емоцията, която съм преживял, но не и да го снимам повторно. Не мисля, че има нещо по-силно от първото впечатление, което е най-важно, когато става дума за заснемане на пейзаж. Както всички знаем, историята се повтаря като фарс.

А коя е дестинацията, която задължително би искал да посетиш, но все още не си?

Не си създавам илюзии. По-лесно ми е да си купя самолетен билет и да се оставя на интуицията да ме води. Искам да бъда изненадан, а не да ходя по дестинации, които са станали популярни, затова, че някой е заснел добре и други се захласват по тях.

Работата ти е свързана и с много пътувания, за да снимаш – ти си често на път, това не изтощава ли?

Изморително е понякога, но друг начин за транспортиране досега не е измислен. С времето съм претръпнал и вече не ми тежи толкова.

fortress-5843dТи, обектива и пейзажът – звучи като занимание интересно, но и самотно. Така ли е?

В никакъв случай, особено когато имам възможност в последствие да споделям изживяването и снимките с моите почитатели. Убеден съм, че човек трябва да твори на самота, без да му влияят други хора. Снимането на пейзаж е творчески процес и също като рисуването и писането изисква уединение.

Мислиш ли, че през обектива светът е различен? Какво не ни достига (или пречи) да виждаме по-красивата част на живота в ежедневието ни?

Когато човек се впусне в спиралата на ежедневието, трудно може да се изкопчи от нея. В модерния, технологичен свят се оказваме роби, които извършват едно и също всеки ден. Ако имаме силата да счупим оковите и да отлетим извън клетката, ще видим, че светът е много по-цветно и наситено с нюанси място. Да снимаш извън града е такова полезно занимание, което те освобождава от всичко това и ти дава нов светоглед.

Днес все повече фотографи залагат на програмите за обработка на снимки, но това не е ли вид манипулация? Доколко е допустима подобна намеса над първичния кадър?

Ако разчиташ само на манипулация, това вече не е творчество. Намесата трябва да е толкова, колкото да изтъкне креативното виждане на автора. Нещо като да подправим супата по собствен вкус, а не да я пресолим или подлютим, така че да не става за ядене вече.

И за финал – мислиш ли, че съществува понятие като “кадърът на живота”?

Жалко е един кадър да изразява целия творчески път на един автор, но колкото и велик да е, остава в историята с нещо конкретно, което е създал. В края на краищата това е една фотография, която го описва изцяло, която откроява стила и характера му. Но дали ще има такава е въпрос на време, въпрос на признание.

***

С много търпение, с изкуството да придаде на обичайния пейзаж нетипичен поглед и с усещането за подходящо място и момент, Евгени Динев успява да създаде фотографии, които докосват сърцата:

lake-14272

Ancient Thracian sanctuary near Primorsko

landmark-0849d2

Gyovren

Architectural reserve of Bozhentsite

Musala peak at night sky

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*