май 28, 2018

Shamebox: Пърформънс за срама и как се прави съвременно изкуство в България

Съвременни артисти, хореографи, основатели на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс  Антистатик, Ива Свещарова и Вили Прагер този път са в основата на един провокативен пърформънс за срама. В най-новото си представление shamebox те затварят себе си и срама в сценичната кутия, за да го изучат отвътре. Влизат в нея като деца, водени от безграничното, дори нагло любопитство… Срещаме се с тях, за да разберем повече подробности както за работата по shamebox, така и за това какво е да си съвременен артист в България.

 

Здравейте! Представете се на нашите читатели с по едно изречение.

Ива: Казвам се Ива, правя свои авторски представления и си сътруднича с различни артисти, изпълнител съм за други режисьори и хореографи, както и съосновател и съорганизатор на фестивала за съвременен танц и пърформанс “Антистатик”.

Вили: Артист работещ в областта на съвременния танц и пърформанс, съорганизатор на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” и Номадска Танцова Академия.

Разкажете ни накратко как съвременното изкуство се превърна във ваше амплоа? Как се зароди интереса ви именно към съвременния танц и пърформънс?

Ива: Всичко започна с приемането ми в театралния клас на режисьора Николай Георгиев. По късно продължи в трупата на Acto – Instituto de Arte Dramatica, Португалия и кристализира в периода, в който започнах да работя на свободна практика, създавайки мои представления или в сътрудничество с други артисти.

Вили: Попадането  на 15 годишна възраст в експерименталните театрални класове 4хС оформи моето усещане и първи познания за сценичните изкуства, което се различаваше от онова, което се предлагаше в началото на 90-те в България.  Хореографите, които първи ми показаха различните страни на съвременния танц, са Галина Борисова, Ерол Александър, Анита Цветкова, Дойферт и Плишке, Марк Томпкинс, Дейвид Замбрано, Алън Гуд.

FLAYER 1

Фотограф: Боряна Пандова

Независима сцена в България. Какви са най-големите трудности пред независимата сцена, съвременния танц и пърформанс у нас? Има ли разбиране за съвременно изкуство в България?

Ива: Като основна трудност бих посочила все още изключително слабото финансиране на независими артистични проекти и събития, които популяризират и развиват  съвременните изпълнителски изкуства у нас.

Вили: Разбиране за съвременно изкуство има, защото в България има достатъчно будни и любопитни хора, които искат да живеят в една съвременна европейска държава. Смятам обаче, че взимащите решения служители и създаващите културна политика общински и държавни  институции, си мислят, че съвременно изкуство се прави с много малко или почти без пари и условия. Няма разбиране, че за да може да се развива едно ново изкуство, е необходима последователна подкрепа и стратегия за неговото развитие. Много е жалко, че повечето съвременни артисти напускат България… но то доста хора напускат България. До кога??

Photo 1_shamebox_Sveshtarova_Prager_ Photographer Boriana Pandova

Фотограф: Боряна Пандова

Да поговорим за Shamebox – вашия последен проект. От къде дойде интересът ви към срама, как се роди идеята за това представление?

Ива: Изходната точка на работата ни върху това представление беше публичното наказание. Изследвайки множество съвременни практики на публичното унижение като социален спектакъл в различни култури, постепенно се фокусирахме върху личното преживяване на унижените и техните емоции, възприятия  и състояния, които изпитват. Така фокусирахме интереса си изцяло върху срама и неговите различни проявления.

Вили: Срамът е чувство, което всеки изпитва в един или в друг случай. Пърформативността на срама ни беше изключително любопитна и се заехме с предизвикателството да изследваме как можем да работим със срама като драматургичен и хореографски материал на сцената.

Какво разбрахте вие самите, работейки по темата?

Ива: Колкото по-надълбоко се навлиза в тази тема, толкова по сериозна става автоцензурата.

Вили: Че много ни е срам :), но че когато работиш с един проблем, го превръщаш в свой приятел.

Какво е вашето най-важно послание?

Ива: shamebox дава възможност на зрителя да разполага свободно с подадените от нас кодове и да прави своите лични интерпретации на случващото се на сцената.

Вили: Не работим с послания, а с действия.

Photo 3_shamebox_Sveshtarova_Prager_ Photographer Boriana Pandova

Фотограф: Боряна Пандова

Може ли да се каже, че търсите умишлена провокация? 

Ива: Когато работим върху артистичните си проекти, не мислим за хватки и сцени, които да са умишлена провокация към зрителя. Ако има такава, то тя е в резултат на темата, която изтласква провокацията на повърхността.

Вили: Търсим провокация, но преди всичко за нас самите, за да можем да възбудим сетивата и интересите си по избраната тема. Сигурен съм, че когато успеем да провокираме нас самите, успяваме да заинтересоваме и зрителите.

Разкажете ни нещо любопитно около подготовката на Shamebox.

Вили: Прекарахме доста време в един видео-секс чат. Заживяхме друг живот.

И за финал: Какво е мястото на съвременното изкуство в България? Как виждате развитието му в кратко бъдеще? Има ли културна политика в областта у нас?

Ива: Опасявам се, че културната политика, която провеждат местните институции и взимащи решения на различни нива, остава повърхностна, плоска и понякога унизителна към цялата независима сцена. Вече не искам да давам прогнози и не вярвам в обещанията и действията на политиците, защото са противоречиви и плъзгави. Все още липсва желание и разбиране, че трябва да се подкрепя тази сцена, за да може да се развива и стане видима на европейската културна карта.

Вили: Мисля че по-рано отговорих на този въпрос. Това, което бих допълнил, е че нямам никакво намерение да се отказвам, ако тук не става, то тогава някъде другаде.

 

Shamebox може да видите на 7 март в ДНК.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*