декември 13, 2017

Стефан Китанов – Кита: Българският талант в киното е конвертитруем

Кита няма нужда от представяне. Поне за хората, които обичат доброто кино и оценяват възможността да му се радват на голям екран в рамките на традиционния София филм фест всеки март от над 20 години назад. Броени дни преди старта на 21-то издание на фестивала, в разгара на подготовката, успяхме да го „хванем“ за няколко бързи разсъждения по темата за киното в България, политиката в областта и програмата на тазгодишното издание на феста. Ето какво разказа той, специално за apropos.bg:

 

Г-н Китанов, как се прави кинофестивал на ниво над 20 години, когато всички обвиняват държавата че тотално е абдикирала от задълженията си в областта на културата?

С много любов, отдаденост на целия екип, съзнание и отговорност, че това което правиш е нужно и непреходно. След години, ако се провалиш и не отговориш на очакванията, никой няма да се интересува в какъв контекст правиш събитието. Никой по света не се интересува как държиш и градиш нивото. Ако не си на ниво, падаш от борда.

Как започнахте преди 21 години и какво се промени?

Започнахме с музика и кино. Сега сме с кино и музика. В началото имаше двама гости. Сега са 300. В началото екипът беше 10 човека. Сега сме 200. В началото имаше 1 човек на щат (собствен). Сега сме 20. В началото бях на 35. Сега съм на 55. Същата е и разликата с килограмите 🙂

В началото в България сигурно е имало 5 кинофестивала. Сега са 50.

В началото бе трудно да убедиш някой режисьор да дойде в София. Сега не можем да се справим с желаещите.

В началото като кажехме София, отговаряха – Румъния?

Сега София значи кино. София стана световен град на киното за ЮНЕСКО. В света на киното София означава Sofia International Film Festival – фестивал, който се ползва с голямо уважение, акредитиран е от FIAPF и всички световни сейлс компании кандидатстват с пакети от филми с надеждата да бъдат селектирани… IMG_7967 IMG_9650

 

 

Всяка година София Филм фест се превръща в магнит за световни знаменитости, кои са най-големите звезди, които очакваме този март?

В хронология: Джон Савидж, Самуел Финци, Тони Палмър, Горан Паскалевич, Кристи Пую, Дебора Кара Ънгър, Агнешка Холанд, Хю Хъдсън. Очакваме още потвърждения.

Можете ли да направите за Apropos.bg своя лична топ три класация от тазгодишната селекция, която ще бъде показана на СФФ? Моля ви с две думи да се аргументирате за всеки свои избор?

  • Три български филма: „Безбог“, „Христо“, „Слава“
  • Три световни филма: „Другата страна на надеждата“, „Аз, Даниел Блейк“, „Най-щастливият ден от живота на Оли Маки“
  • Три любими класики: „Коса“, „Ловецът на елени“, „Мъжът без минало“

Аргументацията ще намерите сред публиката.

Ще видим ли някое от заглавията с номинации (евентуално награди) „Оскар“ през тази година?

  • „На всяка цена“ (Hell or High Water) на Дейвид Макензи (любим приятел на СФФ, беше и председател на журито)
  • „Тони Ердман“ на Марен Аде
  • „Лунна светлина” (Moonlight) на режисьора Бари Дженкинс
  • Късометражният игрален филм „La Femme et le TGV” на режисьора от Швейцария Тимо Фон Гунтер

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Арт фест копродуцира „Белгийският крал“, той е откриващото филмово заглавие за СФФ 2017, кажете ни с какво този филм е различен и си заслужава да бъде видян?

„Белгийският крал“ е от рядката категория ведри филми, които те зареждат с положителна емоция и след края на финалните надписи повдигат духа ти. Това е филм за публиката. И България има важна роля в него. Не само като страна-копродуцент. Филмът бе заснет почти изцяло у нас. В него участваха като актьори Нина Николина и Валентин Ганев с важни роли, но също и дузина народни певици от най-добрите български женски хорове. Кралят преминава през страната ни по принуда, но именно срещата му с колоритни персонажи му позволява да намери себе си и да има преживявания и емоции, от които е лишен като управляващ монарх. Филмът дава позитивен, цветен, уважаващ образ на България и това ме радва.

Правенето на този филм беше истинско удоволствие. Камертонът бе подаден от изключителните режисьори и личности Джесика Удуърт и Петер Бросенс, но тонът пое целият екип, с който имахме едно наистина Royal преживяване. Не мога да опиша благодарността си към българския екип, който бе на световно ниво от първия до последния миг и сега с кеф и съвсем заслужено ще празнува.

belgiiskiat-kral-film

Поставени в ситуация на предизборна кампания, моля с няколко думи да очертаете какви са основните проблеми пред киноиндустрията в България в момента? Какво според вас трябва да се промени?

Законът за киното трябва да се изпълнява в неговите 100%. Това ще позволи да се реализират много по-пълноценно всичките задачи, които си поставя закона и Националния филмов център – филмопроизводство, разпространение и кинопоказ.

Незабавно трябва да усъвършенстваме механизма за избиране на членове на художествените комисии. В момента този процес не работи и младите, които поставиха страната ни на световната кинокарта и накараха световната киноиндустрия да заговори за „нова вълна“ в българското кино не могат да правят кино, защото проектите им са отхвърляни.

България трябва да осъзнае, че участието в миноритарни копродукции не е задължение, идващо от закона  за киното и членството ни в Европейския съюз, а необходимост, която ни дава възможност да бъдем видими и разпознаваеми пред света. Чрез такива копродукции България бе през последните години в Берлин, Кан и Венеция.

Тази година две български имена влязоха в едно изречение с Оскар – Теодор Ушев и Владимир Койлазов. Койлазов даже вече взе първия. Твърде смело ли е да мечтаем в престижните награди да попадне името на български режисьор, актьор или пълнометражен филм?

Това е само началото! Българският талант в киното е конвертируем. „Светът е голям…“ бе на крачка от номинация за „Оскар“. Уверен съм, че нови филми ще надградят постигнатото. „Сляпата Вайша“ има своя шанс за „Оскар“. „Безбог“, „Слава“, „Христо“ са филми от световна класа. „Пощальонът“ бе в Амстердам и Сънданс… Немалко експерти казват: „Какво правите? Вие ставате новите румънци на Балканите и в света.“.

Уверен съм, че в най-скоро време ще имаме отново филм в основна програма в Кан, защо не и в конкурса.

Липсата на средства ли е основния проблем пред българското кино?

Ако има повече средства, ще може повече хора да правят кино. В момента сме ограничени и не винаги най-добрите проекти се подкрепят, което не дава възможност за реализация на огромния талант и потенциал, който имат авторите на киното ни, особено от по-младото поколение.

За да завършим с оптимистично послание, свързано с киното, какво бихте казали 🙂

Както се пее в песента: „Винаги гледай светлата страна на живота“ (Always Look on the Bright Side of Life) и тук си подсвирвам с устаJ Независимо в каква ситуация си (във въпросния филм пеещите бяха разпънати на кръст).

Kita - Zabriskie Point

Пожелавам ви успех на 21-то издание на СФФ!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*