декември 13, 2017

А вие гледахте ли La La Land?

Започвам с уговорката, че не съм фен на мюзикъла като кино жанр, но пък съм сууупер фен на Гослинг. Няма филм, в който да е участвал и да не съм гледала поне два, три или повече пъти. Та, въпреки “едното на ум”, че става въпрос за ла-ла-филм, присъствието на двойката Ема Стоун/Райън Гослинг, 7-те Златни глобуса и суперлативите на международната кинокритика бяха на 110 % в полза за филма, че със сигурност ще ми хареса мно-го!!!

Да, ама не! Очаквах повече. От филма изобщо. От играта на Гослинг. От представянето на Стоун. От идеята, която се оказа твърде тривиална, твърде скучна и крайно неизненадваща с финала си. Да, усещането за ретро случването на историята, с което Шазел е успял да спечели носталгично настроената към киното “от онова време” кинокритика, е чудесно реализирано благодарение на красивите декори, костюми и приятната музика. Лично на мен изпяването на репликите ми беше в повече, а и комбинацията за любовното случване между актриса и музикант допълнително захароса сценария и посоли усещането ми за филм, спряган като претендент и за N-брой Оскари.

1

Филмът е красивичък, сцените са като сладки gift-чета, които с удоволствие споделяме в социалните мрежи, а меланхоличният заряд леко осънва. Да, Гослинг е, както обикновено, много детайлен. Прецизен е в ролята си, играе добре, дори свири добре, защото може. Ема Стоун също успява по впечатляващ начин да пребивава в състояния на крайностите, пресъздавайки различни емоционални състояния – от наивна мечтателка, през тотален пораженец, до реализирала се и утвърдена на финала личност. Но това като че ли не беше достатъчно, или поне на мен не ми беше. Все пак говорим за филм с рекорните 7 Глобуса!!!

В тази връзка очаквам с любопитство и Оскарите – чудя се дали ще обере и призовете на Академията и ако да, колко точно на брой ще са номинациите и наградите, защото аз лично бих заложила оправдана награда единствено на оригиналната музика на Джъстин Хъруиц – “City Of Stars” някак приятно те завладява 🙂

Всъщност, La La Land е от онези “прочистващи мозъка” филми, идеални за неделните следобеди на нищоправене. Ако сте сред феновете на сладникаво-романтични поредици от типа на романчетата, които Софи Кинсела и подобни нея автори списват, La La Land ще ви хареса и то много!

Ако предпочитате нещо по-сериозно обаче, което да раздвижи сетивата ви – изберете например “Murder by Numbers”, “Stay”, “Half Nelson”, “All Good Things”, “Drive”, “Lars and the Real Girl”, “Blue Jasmine”, та дори и “The Notebook” или “Crazy Stupid Love” 😉

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*