юни 18, 2018

Стефан Цанев: Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!

Имаше ли за Стефан Цанев "Златен век", нямаше ли... все едно! Честит 80-ти юбилей на поета, писателя и драматурга!

Горещо, много горещо в културата отново! Стефан Цанев отказа наградата „Златен век“ с отворено писмо до Министъра в оставка като осъдителен акт срещу МК, което в края на 2016-та връчи същата и на Митьо Гестапото. Министър Рашидов пък отговори на Цанев, като спази протокола, също с отворено писмо, но пък не спази допустимия за случая тон, а предпочете публично да си говорят на „ти“ и „скъпи приятелю“ (някъде между редовете липсваше само едно „мой човек“, честно!). Та, в писмото министърът в оставка твърди, че писателят нямало какво да му отказва, тъй като нищо още не му бил разписал за получаване, ама му напомни пък, че преди време му е разписал за една награда и едни пари ;), откъдето следва да поставим много въпроси – Рашидов раздава награди на приятелски начала ли? Те двамата сега приятели ли са или не са? Ако Златният век беше подплатена финансово, Цанев щеше ли да я откаже? Кой е по-голяма жертва на Системата – Цанев или Рашидов??? Или пък нито един от двамата не е? Защо Стефан е писал във възхвала на Режима, пък Вежди няма нито едно произведение в тази тоналност? и т.н., и т.н. И въпреки стотиците въпроси, които произлизат от въпросната ситуация, един като че ли е обобщаващ: Има ли някой от тях двамата моралното основание да осъжда другия и ако да – защо и за какво???

Една част от писателите, творците и интелектуалците като цяло подкрепят и приветстват решението на Стефан Цанев, други пък – остро го осъждат (разбира се, имаше и такива – като Христо Стоянов, например, които по-скоро искаха и те да намажат от „питата“ на публичността покрай цялата тази история). То е ясно – всяка монета има две страни, всеки спор – също. Респективно – всеки има право сам да избере своята позиция! И все пак – не така трябваше да се „разлаят кучетата“ около 80-я юбилей на писателя, поета и драматурга Стефан Цанев! Защото авторът на заглавия като „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат“, „Измислици за деца“, „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ и много други заслужава уважение – ако не от всички, то поне от своите читатели и почитатели на съвременната българска литература!

Честит рожден ден на този, който написа „Мравки и богове“! Позволяваме си да ви отнемем още малко от времето и да ви споделим някои цитати от книгата, пък вие сами избирайте „кой крив, кой прав“… 😉

***

„Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!“

„Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас…“

„Страшно е, когато едно правителство проваля икономиката, съсипва земеделието и унищожава културата, но много по е страшно, когато това правителство убива вярата на народа в демокрацията и го кара да тъгува за „доброто старо време“ на комунистическата диктатура – това е историческо престъпление, защото може да върне историята назад.“

„Няма по-зловещо нещо от продажния журналист, защото придворния поет – какво яде и пие на царската трапеза, най-много да напише някоя глупава ода за царя, на която най-много да повярва само царят, ако е глупав, а придворният журналист като се подмазва и лъже – лъже целия народ. (Ако народът е глупав.)“

“От опит знаеше, че с големите на глава не се излиза, изглежда, че колкото повече човек пораства, толкова по се отдалечава от себе си, все по- скучен, все по- измислен, все по- безчувствен става, да убеждаваш такива хора е празно губене на време…“

„Чакаме да се роди отново Спасителят. За да го разпнем пак.“

„Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И тъй – не отсъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай й; каже ли – дай маслинка – дай й, не я насилвай, но не й ли даваш – въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая – с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*