ноември 20, 2017

Дейв Стамбулис. Ловецът на изчезващи истории

Професионален фотограф и пътуващ писател  Дейв Стамбулис е един от авторите, чиито истории са очаквани и публикувани из медии в целия свят като започнем от BBC, International Traveller, Asian Geographic, Bangkok 101, Tropical Magazine, Get Lost, Virgin Voyeur, Tiger Tales, and Sawasdee Thai Air, Silver Kris (Singapore Airlines) и други, и други.

Накратко за него: Дейв е от Гърция, но младите му години преминават в Щатите. 90-те се премества в Азия и тук остава до днес. Първо живее в Япония три години, след което минава 45 000 км. с колело, обикаляйки света, като няколко пъти пресича Хималаите. Последните 11 години се установява в Банкок, но постоянните му пътешествия из целия цвят – Монголия, Борнео, Боливия, Етипоия, Патагония са повод за нови и и нови истории. Особено впечатляващи са пътуванията му, свързани с изчезващите културни малцинства – отклътснати отс вета пленмена със забележителни традиции и обичаи. Вижте кои избра да сподели специално за Апропо:

 

Здравей, Дейв. Изключително съм впечатлена от твоите истории, особено от тези на етнически малцинства. Но да започнем така, всъщност колко страни си посетил?

Може би 80-90 страни. Нямам някаква особена нужда да добавям нови държави, които да посещавам, за да станат много повече. По-често ми се случва да посетя вече места, на които съм бил. Особено планински страни като Непал, Перу, Боливия, Швейцария, Норвегия.

Hamer woman getting her face painted at a bull jumping ceremony near Turmi in the Omo Valley, Ethiopia
Hamer woman getting her face painted at a bull jumping ceremony near Turmi in the Omo Valley, Ethiopia

 

Откъде идва интересът ти именно към малцинствата?

Етническите малцинства ме привличат, тъй като това са едни от последните хора, които пазят традиционния начин на живот, който е на път да изчезне, според мен. Може би чрез заснемането и споделянето на техните истории, се опитвам да запазя техния начин на изразяване, а и спомени по някакъв начин. От една страна, не съм сигурен колко щастлив ще бъда, ако споделянето на тези истории в списания и туристически гидове би вдъхновила доста хора да посетят тези места и правейки това, може би да променят тяхната култура, не винаги за добро. В същото време виждам как понякога традициите, които умират (както носенето на традиционни дрехи), може да оцелеят, виждайки, че хората могат да изкарват прехраната си от това, осъзнавайки, че другите култури идват и уважават техния начин на живот и традиции.

А относно Азия, бях привлечен от този континент заради интереса ми към Будизма, който се увеличи и се разпростря върху храната, географията и много други неща. Азия е лесно място за живеене, много по-безопасно от Щатите и Южна Америка, както и много части от Европа.

 

Dassanech women with hyena pelt skins and jugs on their heads in the Lower Omo Valley of Ethiopia
Dassanech women with hyena pelt skins and jugs on their heads in the Lower Omo Valley of Ethiopia

Трудно ли се снимат хора, които да кажем не са съвсем в цивилизацията?

Снимането на хора навсякъде по света може да бъде трудно, но много зависи от поведението ти и комфорта, който чувстваш като фотограф. От една страна не заставам зад това да нахлуеш в личното пронстранство на някого и да му навреш камера в лицето, като навлизаш грубо в ежедневието му… От друга обаче не заставам и зад идеята винаги да искаш позволение да снимаш. Както един фотограф ми каза”ако всеки път искаш разрешение за да направиш снимка, няма как да имаш добри снимки” и мисля, че е прав.  И още нещо, което казвам на хората, които мислят, че е инвазия да влизаш в личното пространство или културата на другия –  да влезеш в “дивото” като аусайдер или фотограф има една единствена причина, която води всеки от нас на кое да е място по света – просто защото си видял снимка, филм или друг визуален материал, който ни е вдъхновил да стигнеш до някъде.

Как успяваш да бъдеш допуснат до техните общности?

Няма чак толкова много места, на които някой не е допуснат по правилата на дадена общност, особено когато говорим за етнически малцинства, освен ако няма война, която да е действаща. Но дори да е така, всяко място носи различна сензитивност. Когато съм в планините на Виетнам, наемам местен човек, който да говори английски и виетнамски, както и местни диалекти да бъде мой гид, за да мога да посещавам малки села и да говоря с хората. Мисля, че е изключително важно да имаш някаква възможност за комуникация на тези места, защото иначе оставаш тотален аутсайдер. На някои места в Етиопия, като Omo Valley, трябва да платиш, за да направиш снимки. Няма друг начин да посетиш тези племена вече и ако не се чувстваш комфортно с това, по-добре да не ходиш. От друга страна, когато повечето туристи отидат там, племената се опитват да ги таксуват за всяка снимка, която правят, но аз винаги имам свой гид, който уговаря с тях една цена и аз мога спокойно да снимам каквото си искам и колкото си искам, бидейки интерактивен през цялото време. Интерактивността е изключително важна. Когато не говориш техния език, изпей песен или жонглирай, направи нещо, което да ги разсмее. Винаги им показвай снимките, които си им направил. И винаги, винаги ги питай дали искат някой портрет, който да им изпратиш в последствие. Това обикновено отваря много хората към чужденците и фотографите.

tamduong1lu1aaa

Разкажи ни някоя интересна история от пътуванията?

Бях в Мианмар наскоро и отидох да се запозная с етническите жени Chin, които имат татуировки по лицето си.  Тези жени са последните от техния вид, тъй като местното правителство е забранило практиката преди много години и младите жени днес не си правят татуировки. Когато тези жени, които срещнах, умрат, тази традиция, за добро или лошо, ще изчезне. Много фотографи се опитват да дойдат тук и да документират това. Когато аз бях там, наех местно момче за гид и то ме заведе в дома на местната нещо като знаменитост, тъй като е била показвана в много списания и изобщо публикации в медии. След като поприказвах малко с нея, направих няколко снимки и преди да си тръгна бяхме помолени да направим дарение. Дарихме подходяща сума, но дъщерята каза, че не е достатъчна. Спомена, че три седмици преди мен там е била корейската телевизия и са оставили много по-голямо дарение. Подобно нещо скапва цялото изживяване… но двайсет минути по-късно, минавайки през малко село, се натъкнахме на семейство, в което бабата също беше с татуировки. Поканиха ни в тяхната къща, разговаряхме и внучката каза, че бабата никога не е фотографирана. Те ме помолиха да й направя няколко портрета, а тя се облече специално за снимките и изобщо цялото семейство много хареса изживяването. Затова обичам да пътешествам.

A Muun Chin woman with face tattoos and deer tooth necklace, Mindat, Myanmar. The tribal Chin women had their faces tattooed when they were around 15 years old, purportedly to protect them from being carried away by marauding men, as well as for beautification. The practice is now banned, and they are the last of their kind.
A Muun Chin woman with face tattoos and deer tooth necklace, Mindat, Myanmar. The tribal Chin women had their faces tattooed when they were around 15 years old, purportedly to protect them from being carried away by marauding men, as well as for beautification. The practice is now banned, and they are the last of their kind.

 

A Yindu Chin woman with face tattoos in Kanpetlet, Myanmar. The tribal Chin women had their faces tattooed when they were around 15 years old, purportedly to protect them from being carried away by marauding men, as well as for beautification. The practice is now banned, and they are the last of their kind.
A Yindu Chin woman with face tattoos in Kanpetlet, Myanmar. The tribal Chin women had their faces tattooed when they were around 15 years old, purportedly to protect them from being carried away by marauding men, as well as for beautification. The practice is now banned, and they are the last of their kind.

В друго пътуване, в Северен Виетнам, слязох от колата в малко селце, за да направя снимки на племето Black Hmong, чиито жени носят големи тюрбани и цялото село започна да крещи и да бяга, като ме видя ( те никога не бяха виждали чужденец в тяхното село). Направих няколко снимки със zoom и след това обърнах камерата и я сложих на земята. В последствие две любопитни момчета имаха куража да дойдат и да разгледат фотоапарата, приближиха се и видяха снимките. Разказаха на останалите и малко по-късно цялото село дойде да види. Бях поканен в къщата на стара жена – беше на 108 години и никога не беше снимана. Попитах я дали би искала и й предложих да направя копия от хартия. Тя се съгласи, но когато трябваше да направим снимките, беше толкова болезнено срамежлива. Беше наистина сладко да гледаш как позира, реакциите й, когато гледаше снимките, цялото изживяване беше безценно.

 

Бил съм на много забележителни места, но бих споделил едно, което няма да забравя, а именно престоят ми при етническите ловци на орли Kazakh в Западна Монголия, които живеят доста изолирано. Те пребивават в юрти в Азиатската степ. Можеш да прекараш дни без да видиш дори самолет, тъй като няма въздушни пътища над тях. Все по-трудно и по-трудно е да избягаш от интернет, фейсбук, смартфони, автомобили и други подобни, затова се насочвам към подобни места.

ehbgan2aaaa

ehbfly1aaaa

efbgan3aaaa

Бил си на места, които не са от най-сигурните. Случвало ли се е да изпитваш страх? Ако да, от какво?

Може би най-опасните места, на които съм бил са някои вътрешни части на Щатите… Но аз умея да се справям на улицата и никога не съм се чувствал заплашен. Мисля, че големият риск е страхът, насаден от медиите. В по-голямата част,  99% от хората са добри. Имах един неприятен опит, когато преминавах на колело през Грузия, когато бях ограбен на отдалечено място и едно от момчетата взе камък, а аз си помислих, че мога да умра там или да бъда сериозно наранен. Мисля, че може да се каже, че тогава бях уплашен… но всичко се подреди както трябва накрая и…  съм още тук. И както един мой менмтор-катрерач ми каза: “Страхът е хубаво нещо, предпазва те от правенето на доста глупави неща.”  

Ти си роден в Гърция, а идвал ли си в България? Тук също има какво да се види…

Минавал съм през България с колело, когато правех обиколка на света, но за съжаление гонех краен срок и заради това и просто преминах залива. Чел съм доста за планините в България и много бих искал да направя няколко планински прехода.

Коя е следващата дестинация?

Пътувам доста често по работа тук в Азия, но разбира се постоянно мисля за нови дестинации с интересни нови фестивали или места, които бих искал да видя. Току-що се върнах от Huangshan Mountain в Китай – мястото, където е сниман Аватар. Аз и партньорът ми попаднахме три дни в зимна буря с много ниски температури, така че имахме възможността да видим дърветата и планината да са покрити с скреж и лед, което беше изключително впечатляващо. Планираме пътуване до големите планини – Хималаите, Памир, Андите и Патагония в следващите години.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*