юни 18, 2018

За културата независимо от Министъра на културата. Разговор с Петер Инкей

Петер Инкей е бивш заместник министър на културата в Унгария и настоящ директор на Регионалната обсерватория в Будапеща за финансиране на културата в Източна и Централна Европа. Неправителствената организация е фокусирана върху политиките в областта на културата.  

 Срещаме се с него, за да поговорим за значимите процеси, които текат в сектора, а и да получим ценни съвети за подобряване на състоянието на културния сектор в България. Засипвам Петер с въпроси, основно свързани с размера на финансирането и разпределянето на средства в сектора, за стратегиите в областта, за успешните политики в Европа:

Вашите въпроси изглежда да приписват много по-голямо влияние на обществените стратегии и особено на публично финансиране за жизнеността на културата от това, което аз мисля, че в действителност те имат. По мое възприятие културният климат е продукт на голямо разнообразие от фактори, много от които се коренят много по-дълбоко от това, върху което може да повлияе един министър  на културата (или заместник-кмет по културата в даден град).

Кои тогава са факторите, които формират културния климат в една страна?

Повечето хора в сектора смятат, че успехът зависи почти изцяло от това как  се представят артистите и културните институции. Те също така вярват, че високото ниво на култура изисква, преди всичко правилни публични стратегии и достатъчно финансиране. Адекватните политики и целенасоченото финансиране са наистина важни, дори бих казал незаменимо задължително условие. И все пак в съзнанието ми изниква и друга изключително важна гледна точка – състоянието на обществото, което е поне толкова решаващо. Отношението, интересът, любопитството и възприемчивостта на обществото формира културен климат в поне 50%. Причини за успеха, когато засягаме фактора общество, са ред фактори като започнем например от образованието, отношението към изкуството, минем през социологически, икономически, демографски, дори и исторически фактори. Същите фактори влияят разбира се върху културния живот.

Помислете си за днешния Берлин. Дали културното предложение наистина е на мили от това в другите големи европейски градове? Става дума за нещо свръх, за тръпка и вълнение, което извисява нависоко и действа като магнит. Хората, не само на младите, са привлечени с очаквания, които действат като самоизпълняващо се пророчество. Разбира се, аристи, които експериментират, установени имена и такива, които искат да бъдат на гребена на вълната реагират подобно и са увлечени от процеса.

Идвали ли сте в България? Как бихте диагностицирали културния сектор в нашата страна?

Това е въпрос, на който никой не може да отговори в едно изречение за която и да е страна. Бил съм в България няколко пъти през последните години, също, но анекдотичните впечатления, които съм събрал не ми дават правото да правя обобщения.

Със сигурност мога да кажа, че се натъкнах на няколко наистина впечатляващи инициативи. Също така не мога да не отбележа и постиженията на българските културни оператори, участвали с проекти за финансиране в Creative Europe – мога да дам последния пример свързан с  превода на литература, където българите са първенци по усвояване на европейски средства. Но в същото време си спомням тъгата, когато повечето колеги

Споделяха информация за неблагоприятни обстоятелства във вашата страна – заплатите, които са  на много ниско ниво, а в същото време високо ниво на емиграция, корупционни скандали и др. Виждах признаци на депресия от прозореца на автобуса в провинцията. Има различни нюанси, без съмнение.

Артистите и културните оператори в Унгария, или по-добре да се каже, в Будапеща, имат значително по-благоприятни условия за реализиране на амбициите си и да достигнат до по-голяма публика, отколкото в повечето части на Източна Европа. Също  така в Прага, Братислава, Варшава или Краков. Комбинацията от доста стабилна градска средна класа (и децата й), постоянен приток на посетители /туристи и постоянно пребиваващи чужденци/ и относително установена икономическа обстановка спомагат за жив културен климат, който устоява дори на много лоши културни политики.

В тази връзка, дайте ни няколко добри примера от унгарската културна политика?

Мога да кажа много малко добри неща в унгарските културни политики. Голяма част от властта и средствата са изнесени от Министерството на културата в консервативно тяло – Унгарската академия на изкуствата, които харчат средства за сгради, празнични събития и за месечни възнаграждения на изтъкнати, предимно възрастни художници. И много малко, насочени към живо, гледащо в бъдещето творчество. А истинската ръка, която би следвало да разпределя средствата в културата – Националният културен фонд получава все по-намаляващи ресурси. Можем да определим като положителен тласък щедра субсидия , директно отпусната от бюджета на Министър председателя, която подпомага няколко видни фестивала – модерни и класически. Но това по-скоро се тълкува като неочаквана награда, отколкото като кохерентна стратегия.

Определяте унгарската културна политика като еклектична. Защо?

Когато наричам унгарската културна политика еклектична, всъщност имам предвид политиката на предходните десетилетия, това не е задължително критично.

С това определение искам да кажа, че не е нито един от класическите видове (със структура инженер, архитект, патрон, фасилитатор), нито, че е прогресивна, реактивна  или неолибералната, точно както е случаят в повечето страни.

Как изглежда идеална културна стратегия?

Характеризира се с прозрачност и предвидимост; отзивчивост към реалните предизвикателства пред обществото; с ясни приоритети, преминаващи в осезаеми мерки в законодателството и, разбира се, във финансите.Що се отнася до финансите, смея да твърдя, че размерът е по-малко важен от разпределението. Също така стабилността и приемствеността са основни изисквания.

Неизбежно е голямата част от общественото културно финансиране да отиде за инфраструктура и заплатите на служителите. Това важи както за националната опера, така и за селски библиотеки, както за хора на изкуството най-високо ниво, така и за обикновени аниматори в читалища. Дори най-малките по мащаби културни проявления не бива да бъдат пренебрегвани.

Но основният показател на идеалната културна стратегия за мен се измерва с количеството (в абсолютно и относително изражение) “ новосъздадено изкуство”  – новите инициативи, новото творчество, новото начало дори от вече добре познати стари културни оператори.

А каква е функцията на Министъра на културата според вас?

Идеалният министър на културата  не е непременно най-творческият. Голяма част от

културните инвестиции отгоре-надолу оставят малко следа в културата на

нацията (или града). Необходима е отзивчивост и отворен ум, който да насърчава идеите на

Най-талантливите. Харизмата на миннистъра или кмета по култура е необходима в борбата за ресурси и в планирането на бюджета.  Аз предупредих преди малко да не се надценява влиянието на културни политики , сега предупреждавам  да не се подценява ролята на културните стратегии в формоване на отношението на обществото. За идеалният културен администратор тя е от първите приоритети –  да се включат колкото се може повече хора и то по толкова много начини, колкото е възможно във културата.

Можете да продължите да питате за използването на средствата от ЕС,  за възстановяването на културно-историческото наследство, за използването на нови технологии в културата, с надеждата за получаване на „съвети“ от мен, но ме е страх, че мислите ми ще останат в същата плоскост, като тази.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*