май 23, 2018

Предпремиерно: Онник Каранфилян

my-first-model-in-usaКолко български артисти могат да се похвалят, че Стинг има в личната си колекция техни творби? И то не една 🙂  С 25 самостоятелни изложби, над 20 международни награди, творби в десетки музеи и галерии по целия свят, Онник Каранфилян се нарежда сред най-разпознаваемите български съвременни творци. Обичащ да провокира, нерядко в ролята на социален коректив чрез творчеството си, майстор на екслибриса /авторски знак, миниатюрна графика, която обозначава чия е книгата/, основател на международно биенале за екслибрис, преподавател в НХА. Мога да продължа с изреждането дълго, но нека чуем какво разказва самият Онник за предстоящата му изложба “Замъглено жълто”, която идва със силно послание в галерия Аросита на 1-ви декември.

Изложбата изразява вашия протест срещу замърсяването в световен мащаб, има ли конкретен повод или случка, която ви провокира да създадете „Замъглено жълто“?

Да, този проект изразява моето силно негодувание срещу безумието на съвременната либерална цивилизация и в същото време безсилие да променя нещата. Но с изложбата искам да накарам хората да почнат да се самовъзпитават и да започнат да мислят за всяка една хартийка, която изхвърлят, стъкло или пластмаса. Но културата на екологията не се изчерпва с това.

Какво е най-важното ви послание, което искате да достигне до хората, които ще разгледат творбите ви през декември?

Да мислят за средата, в която живеят, като за свое място, да мислят за децата си. Ние в България като затръшнем вратата на дома си, повече нищо не ни интересува. Мръсни входове на жилищни сгради, грозни и неугледни площи около тях, разбити тротоари в широкия център на столицата, запустели сгради… От това отношение към средата около нас започва и всичко останало. Разбира се, говоря за голямата част от нашето население, което изхвърля всичко навсякъде и не му пука за нищо. В моето семейство всички сме рибари и не знаете какъв ад е, когато отидем някъде около София, по Струма или Тунджа. Един път настъпих тревата до брега на едно езеро, а тя изтрещя със звук на смачкано пластмасово шише-то вече беше част от растението, което го беше обвило със стеблата си и по нищо не се разбираше, че там лежи една бутилка, оставена от някой идиот. Защото нормален човек, това не може да го направи.

Колко са произведенията, включени в изложбата? Кой е вашият личен фаворит?

Те са разделени на части, които представят цялата тема.  Има част, която разказва за избягалите пеперуди от изложбата на Д.Х. през 1991, където той пуска живи пеперуди. Има много отпадъци, които ще са инсталирани в нишите на галерията, а срещу тях мои селфита с пеперуди, които са контрапункт на боклуците. Има един цикъл от три автопортрета озаглавен-„Аз съм жълта пеперуда“, който намеква за жълтенията, която ни опушва отвсякъде и съзнанието ни е насочено в грешна посока. Има една картина, акрил на дърво и една ръждясала и силно корозирала пеперуда, тя казва всичко. Това ни чака ако продължаваме да живеем в състояние на трогнати идиоти покрай всички турски и индийски сериали. А има и една моя фотография , заснета в движение от автомобила ми, на път към родния Сливен. Прекрасна Земя. Харесвам тази фотография.

Откъде идва любовта ви към пеперудите? Какво символизират те във вашите работи?

Аз съм от поколението, което си правеше специален уред за ловене на пеперуди, защото те ни примамваха с цветовете и безгрижния полет, поне на пръв поглед. Ловях ги, гледах ги отблизо, баба ми ме учеше, да не ги наранявам, след което ги пусках. Имаше и такива, които правеха хербарий, но това не е осъдително, когато имаш желание да научиш нещо повече. В изкуството ми, пеперудите се появиха много късно, когато бях провокиран от пеперудите на Деймиън Хърст-според мен доста кичозни, котиращи се като на борса, тъкмо заради името му. В изложата „50 години и какво от това“ бях изложил една инсталация от 15 платна, на последните 3, от които има цитати от интервюто на Д. Х, в което той си признава цинично, за всички епигонства и плагиатства. А на едно от платната около последната пеперуда, написах текст за Дамянчо от Хърсово, който е събрал тези пеперуди. Беше една самоирония за художниците от бившите комунистически страни и за мен самия, разбира се. През 2013 имахме изложба с Нина Каранфилян в Лос Анжелис и прескочихме до Сан Диего. Там заснех уникални кадри на разпарцалени пеперуди в решетката на един камион. Те се оказаха от вида „Замъглено жълто“. Този вид е имигрант в Англия, това ми беше достатъчно да измисля историята за избягалите пеперуди от изложбата на Д.Х. през 1991, и как са доживели до 2013, ще разберат зрителите на изложбата, когато дойдат. Пеперудите по принцип са прекрасен символ на духовното начало, на безсмъртието. В различните култури има различно значение, но винаги е свързано с доброто начало, с възраждането.

sheer-madness

Защо жълто?

Жълтото е приет цват за клюката, повърхностното, злободневното и несериозното, след написването на един английски роман за една жълта стая. Има и жълти книжки, знаете това. Аз си мисля, че повечето от нас сме за жълти книжки, но това е друга тема. Трябва да мислим и за екологията на душата, поне аз така го чувствам.

Вашите творби са с подчертано социален и злободневен характер, не е ли по-лесно за твореца да се дистанцира от действителността 🙂

Имам много картини наистина, които са повече или по-малко ангажирани със социални теми. Но имам и много, които са просто нарисувани, заради красотата на една жена, един красив кон или бик, както и много столове, които са ми любима тема. Но картините, с които ме познават по различни графични форуми по света, са с любимите ми въжета-един прекрасен цивилизационен символ, който е на хиляди години, и в 99% от случаите е с положителен знак. Самото изплетено въже е като знак за нашата изплетена цивилизация, в която хората са хванати и подобно на движението на въжето, хората се движим в пространството със здрави взаимовръзки, които не винаги са видими и осезаеми.

Вие сте един от успелите български творци, чиито работи са излагани по цял свят. Каква е успешната рецепта да успееш в света на изкуството?

Рецепти няма за успех, има много работа, много жертви и всеотдайност, чиято цена трябва да си готов да платиш, разбира се, ако ти стиска. Хубаво е, че Нина, моята съпруга, е също художник и се разбираме прекрасно в това отношение.

Как оценявате условията в България за творците, които в момента се опитват да работят, да се издържат, да се развиват в областта на изкуството?

Условията зависят според мен от няколко фактора. Първо, по-голямата част от хората трябва да са богати, да има средна класа, за да се интересува от елитарно изкуство, каквото е изобразителното. Театърът е масово изкуство, но изобразителното не е.Условията тук не са лоши,но всеки се спасява сам. Държавата няма адекватна политика към изобразителното изкуство, т.е. не се грижи талантите в България да бъдат представени по форуми като Венецианското биенале и прочие, както едно Косово или Ангола например. Защо няма създаден фонд, който да подпомага съвременно българско изкуство. Никой няма интерес, затова. Младите са принудени да работят, за да се издържат. Но кажете ми, какво ще се получи от човек, който не е свободен. Художникът трябва да е свободен, за да твори. В другата ситуация се получават полуфабрикати, много често епигонство. Но това не е проблем само на България, тук само е по-осезаем заради бедността на хората и безразличието на политиците. Нещата ще се подобрят, когато политическия елит се обедини с творческия елит. Няма да ви цитирам Арнолд Тойнби, но който иска, може да се заинтересува, какво казва той за упадъка на цивилизацията.

Коя е следващата тема, която ви вълнува и би станала повод за нова изложба?

Имам още две готови изложби, които не знам, кога ще покажа. Едната, която работя от 2 години и е с работно заглавие „Изгубени“, е за влиянието на мобилните телефони, айпади, андроиди и всякакви уреди за комуникация, „общуване“ и „приятелство“. Мисля, че се получи интересно. Надявам се, да го покажа през 2017. А вторият проект е с работно заглавие “ Журналитизъм“, и за мен нова дума, но така се появи в съзнанието ми. Извървях 2 км по бул. Сливница и снимах тротоарите. Появиха се коментари по снимките, даже и едно стихоплетство. Но има още малко работа по него…

piece-of-land

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*