юли 24, 2017

Сбогом, Фидел Кастро!

Най-дълго управлявалият избран от народа лидер почина на възраст 90 години в петък вечерта /25.11.2016/. Легендарният Фидел Кастро, който е начело на Куба почти 50 години, остава в историята като управляващ, който “лази по нервите” на 11 американски президента и довежда света на ръба на ядрена война. Определян от опозицията в Куба като диктатор, но за своите подръжници остава човека, “който връща Куба на хората”. Каквото и да кажем по темата обаче в съзнанието на няколко поколения Кастро е Куба и Куба е Кастро!

_50745430_79376151

Кой е Фидел Кастро?

Лидер, спасител на нацията, човекът, променил Куба, диктаторът, ел Команданте… Държавникът, за който се твърди, че оцелява след 637 опита за покушение от страна на ЦРУ, между които различни отрови (вкл. соли на талий, от които опада брадата), взрив (вкл. в пура и в раковина под водата), снайперски разстрел, заразяване с туберкулоза и др.

Фидел Кастро е роден през 1926 г. В семейство на заможен собственик на  плантация за захарна тръстика, Биран, Източна Куба. Майка му, Лина Рус Гонсалес е слугиня във фермата, която става любовница на баща мu, а по-късно, след раждането на Фидел и негова съпруга.

Кастро  учи в различни католически училища в Сантяго и йезуитско подготвително училище в Хавана. Не показва особена страст към ученето, предпочитайки да прекарва времето си в спортни дейности. Когато започва своето висше образование по право в университета в Хавана в средата на 1940-те години, той се превръща в политически активист и  усъвършенства уменията си като страстен оратор.

През 1948 г. Фидел се жени за Марта Диаз-Баларт, дъщеря на заможен кубински политик. Далече от идеята просто да се присъедини към политическия елит в страната, той се обръща към марксизма.

Кастро вярва, че икономическите проблеми на Куба са резултат от необуздан капитализъм и могат да се решат единствено чрез народна революция.

Осъдете ме, все едно – историята ще ме оправдае.

През 1947 г. Фидел Кастро се присъединява към лявата партия на Едуардо Чибас, чиято основна трактовка е премахване на стария политически елит и установяване на икономическа независимост от САЩ. След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана, но политическата му активност става негов спътник през целия му живот.

Драматичното развитие на събитията в подкрепяната от Кастро партия е белязано от смъртта на лидера Чибас, кандидатура на Кастро за място в парламента, военен преврат в странатта,оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста.

Следващата стъпка на младия Кастро е да организира преврат срещу Батиста, набира нелегално оръжие, събира хора и организира нападение срещу него през юли 1953 г. Разгромът на групата е жесток – половината са убити, а другата половина – заловени и тикнати в затвор, между тях и Кастро.

През май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико.

През декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно със свои последователи, сред които е и Че Гевара. Следва осемнадесет месечна партизанска съпротива. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е изключително успешно и той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. След месец става и министър-председател на Куба.

Куба – социалистическият идеал

Под лидерството на Кастро Куба бележи някои забележителни постижения в страната. Достъпно и качествено медицинско обслужване за кубинците и едно от най-ниските нива на детска смъртност в света. Държавата бележи възход по отношение на икономика, социално положение на народа, образование. По инициатива на Кастро са открити над 10 000 нови училища, а образоваността на хората в страната стига до 98 %. Фидел Кастро създава един уникален бранд на Карибски комунизъм, който се радва на безрезервната любов на хората, за които Кастро е Куба и Куба е Кастро.

В същото време обаче Кастро ограничава сериозно гражданските свободи – синдикатите са загубили правото на стачка, независимите вестници са спрени и религиозни институции са под натиск. За да наложи властта си опозицията е унищожавана чрез екзекуции, тъмници и принудителна емиграция.

Куба – САЩ – СССР

Кастро не крие своята подкрепа към революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия. Той става лидер на организацията на независимите нации, скоро освободили се от колониалните сили. Сбижава се със СССР и става опозиция на САЩ.

Яростната му съпротива срещу икономическия монопол на Щатите върху Куба го прави един от най-големите врагове на американците и явна заплаха за тяхната национална сигурност.

17 -19 април 1961 г. Решаваща в отношенията между Куба и САЩ е организираната военна военна операция срещу Куба с цел сваляне от власт управлението на Кастро.

Въпреки потушаването на преврата, резултат от влошените отношения между свете страни е така известната Карибска криза: През октомври 1962 г.

Американски разузнавателни самолети U-2 откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война.

13 инфарктни дни Кенеди и Хрушчов преговарят със секретни съобщения премахването на ядрената заплаха срещу САЩ с цената на обещание за ненамеса във вътрешните работи на Куба. Преговорите успяват, но Кастро е унизен, тъй като той е изцяло изключен от тях.

Куба след разпадането на СССР

След 1991 г. и разпадането на Съветския съюз икономиката на Куба изпада в колабс.  Без евтин внос на петрол и износ на захар, инфлацията расте и 85 % от икономиката умира. Кастро обаче е добър в поддържането на контрол на държавата в трудни икономически времена и предприема редица действия, за да стабилизира държавата. Неуспешно се опитва да притисне САЩ да свалят икономическото ембарго, приема идеята за квази-свободна икономика и легализира американския долар, окуражава външните инвестиции и туъризма в страната.

Началото на края

В края на 1990 г. здравословното състояние на Кастро се влошава. През 2006 г. Той претърпява сериозна операция, която се оказва катализатор за предостъпване временно на властта от дългогодишния лидер на брат му Раул. Раул е вторият човек в държавата в продължение на десетилетия. След операцията на Фидел Кастро единствените му публични изяви са чрез фотографии и видеозаписи на срещи. През 2008 г. той предава официално властта, въпреки че остава първи секретар на Комунистическата партия.

През април 2011 г., идва и новината, че Фидел Кастро официално се оттегля от ролята си в рамките на Комунистическата партия на Куба.

Въпреки, че не участва в ежедневното управление на Куба, Фидел Кастро поддържа политическо влияние в международен мащаб. През последните години той продължава да се среща с чуждестранни лидери, като Махмуд Ахмадинеджад, Папа Бенедикт, папа Франциск.  се срещна насаме с Кастро. Барак Обама става и първият американския президент, посетил Куба през последните почти 90 години.

Големият въпрос днес е: след смърта на Фидел Кастро накъде ще тръгне Куба? По пътя на плуралистичната демокрация и пазарна икономика или ще се движи по утъпканата през последните 50 години пътека на социализма. Неговата харизма ли е носител на социалистическия режим в страната или комунизмът в Куба е резултат от народно движение, и народът 50 години по-късно все още иска такъв тип държава? Може ли лидерството на Кастро да се завещае и дали брат му ще успее да излезе от сянката на ел Команданте? Политическите анализатори се надпреварват да дават своите прогнози. Предстои да видим!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*