януари 18, 2018

Физика на тъгата: романът-вселена!

Швейцарската литературна награда "Ян Михалаки" грабна романът "Физика на тъгата" на Георги Господинов.

„Роман-лабиринт, роман-вселена, който изследва завоите на индивидуалната и колективната памет в търсене на човечността…“ Така престижното швейцарско жури определи „Физика на тъгата“, а невероятният Георги Господинов напълно заслужено получи наградата „Ян Михаласки“ 2016, с парична равностойност 50 000 швейцарски франка.
Няколко дни преди швейцарския приз стана ясно, че англоезичното издание на романа е номинирано за Дъблинската международна  награда за литература. А аниматорът Тео Ушев сподели, че културният канал ARTE е готов да продуцира среднометражен филм по романа.
Пожелаваме още много успехи на Георги Господинов, защото сме убедени, че ги заслужава и на драго сърце ви споделяме някои от любимите си цитати от „Физика на тъгата“:

„…онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.“

„Лабиринтът е нечие вкаменено колебание. Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от „изходи“ обърква.“

„Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.“

„- Боли ме тук, нещо вляво долу, може да е апендикс.
– Без диагнози, ако обичате. Апендиксът е отдясно. Няма какво да ви боли там в ляво.Как така няма?
– Така. Там няма нищо.
– А мен точно това нищо ме боли.“

„Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечено и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.“

„Незначителното и малкото – там се таи животът, там гнезди той.“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*