декември 13, 2017

Ленард Коен: Може би там горе има Бог

Имаше време, когато ми казваше какво се случва вътре в теб. Но сега никога няма да ми покажеш, нали? /.../  Може би там горе има Бог. Алелуя, Алелуя. Алелуя…

Бедни хора, бедни хора, такива като нас, те са си отишли и са се разбягали. Аз ще призовавам от електрическата кула. Ще призовавам от оръдейната установка и самолета. Той ще разкрие лицето Си. Той няма да ме остави сам. Ще приветствам мълчанието Му с болка. Аз преминах през огъня на семейството и любовта. Пуша с любимата си, спя с приятеля си. Говорим за бедните хора, разбити и избягали. Насаме с радиото си аз вдигам ръце. Добре дошъл, ти, който ме четеш днес. Добре дошъл, ти, който оставяш сърцето ми. Добре дошъл, любими и приятелю, комуто ще липсвам вечно по пътя към края.”

/откъс от “Красиви неудачници” на Ленард Коен/

Photo by Rama
Искаше вечен живот, а си тръгна от живота някак неочаквано… Дали беше предусетил смъртта, можем само да гадаем! Преди малко повече от месец сподели, че е готов да се изправи пред Господ: „Може и да ми дойде втори дъх. Не се осмелявам да свързвам себе си с някакъв божествен замисъл. Но имам работа, която трябва да се свърши. Готов съм да умра, надявам се, да не е по много неприятен начин“. Малко след това обаче, усетил нови творчески сили, обеща, че ще ни даде още от себе си – на всички нас, консуматорите на изкуство и заяви категорично: “имам намерение да живея вечно.”!

Често склонен към депресивни състояние, но едновременно с това и изключително чаровен със своите бърз ум и фино чувство за самоирония, в едно от последните си интервюта Ленард Коен споделя: „Близостта до смъртта променя всичко. Аз съм подреден човек. Харесва ми да си довършвам нещата, ако мога.“ След това обаче нещо се обърка. Какво?! Едва ли ще разберем! Ленард вече не е сред нас. Едно е сигурно обаче – не ни излъга като каза, че ще живее вечно. Защото музиката, стиховете, книгите, които ни завеща го правят безсмъртен! Защото екзистенциалистките му балади като Bird on a Wire, Dance Me to the End of Love, Everybody Knows, First We Take Manhattan и Waiting for the Miracle, романите му, сред които Красиви Неудачници, стиховете му – подредени и не в стихосбирки, разказват за един пълноценен живот, преминал в неправолинеен сбор от случки, изобилие от образи, метафори и символи, разпръснати хаотично между редовете на собственото му битие. А албумът You Want It Darker е последният подарък на Коен към нас, за който си заслужава да благодарим с минута мълчание. Поклон!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*