май 23, 2018

Краси Кузманова: Актрисата-хамелеон!

“За мен всяка роля е малка стъпка по пътя, който съм избрала, но може би в "Театър, любов моя" се разкрива най-добре докъде съм стигнала!”

Красимира Кузманова! Тя е светлооката актриса-хамелеон, умело сърфираща между конвенционалния театър и свободните проекти, с изрядна професионална хигиена, която можете да гледате в спектакли, които наистина си струват! Ако предпочитате киното обаче, можете да я гледате и на големия екран – в два нови провокативни филма: “Докато Ая спеше” и “Лазар”! Казва, че още от дете е знаела, че актьорството ще бъде нейният път. И може би по-конкретно – разбрала го е по време на една скучна почивка в малко градче, където майка й я е водела всеки ден на кино! След това просто е следвала знаците на съдбата, защото всеки път, когато е била готова да се откаже, се е случвало нещо “зад ъгъла”, което я е връщало на сцената – например роля, която да не може да откаже… Понякога се страхува от трудното случване на смислен театър. Друг път – да не се измори като професионалист, защото знае, че най-добрата й роля предстои!

Докато Ая спеше”, вече е по кината и печели все по-голям интерес от страна на публиката. Ти участваш в него. Разкажи ни повече за случването на проекта, за сценария, за твоята героиня.

Много съм щастлива, че „Докато Ая спеше“ предизвиква интерес и се надявам, че зрителите все повече ще се престрашават да отидат на български филм,след като го гледат! Филмът, разказвайки за задкулисието в театъра, всъщност разказва една универсална история, която може да се случи не само там, а и в офиса, в болницата, навсякъде, където, за да си свършиш работата професионално и качествено, трябва да се пребориш с куп неща, които толкова те изморяват, че накрая ти иде да се откажеш! За мен участието ми в екипа дойде неочаквано, с едно обаждане от продуцента ни Християн
Ночев, преди Коледа. Каза ми, че започвам снимки след Нова Година и ми изпраща сценария! Харесах и историята, и ролята си, защото телевизионната репортерка, която играя е много пълнокръвен образ в реалността ни!Днес медиите са много отговорни за средата, в която живеем, за моделите, които ни рекламират всеки ден -„кой е звезда, кой е успешен“! Няма защо да се чудим, че посредствеността ни залива отвсякъде и „звезди“ са хора, които са известни с това, че са известни! И моята героиня гони рейтинг. И макар да присъства на
унижението и съсипването на кариерата на един артист, който тя явно знае и е гледала, това не е от значение за нея. Той не е от нейния свят на „успешните“, на“ звездите“ и няма шанс да попадне там! Определено героинята ми не буди симпатия, но такъв е животът!

„Докато Ая спеше“, Краси Кузманова и Ели Колева

Състоя се още една важна за теб премиера – на филма “Лазар”. Какво трябва да знаят зрителите за филма преди да го гледат?

„Лазар“ е копродукция на Македония,България, Хърватия и Франция. Режисьор е Светозар Ристовски, който е македонец, но последните години живее в Канада. Историята също е много вълнуваща. Разказва за проблемите на младия човек от нашите региони, за порастването му, за начина му на справяне с живота. Засяга се и проблема с трафика на хора, с мигрантите, който е толкова актуален в момента. Всичко това е разказано обаче през една любовна история. Аз играя сестрата на Лазар – жена с несполучлив брак, която има един нелесен живот! Филмът досега имаше фестивални прожекции във Варшава, Санта Барбара, в Хърватия взе две награди – на публиката и за главна мъжка роля -Ведран Живолич, който е великолепен хърватски актьор. Минаха премиерите в Скопие и в Загреб, а снощи и премиерата в София. От днес можете да гледате филма в арт кината!

Единият филм е българска продукция, а другият – балкано-европейска копродукция. В какво се състоят разликите при реализирането на един локален и един международен проект?

Разликите са най-вече във финансирането – „Докато Ая спеше“ е филм, реализиран от нискобюджетната сесия на НФЦ, а „Лазар“ е подкрепен от три страни, както и от Евроимаж. Съответно и мащабът е различен. Но мога да кажа, че имах невероятен късмет да попадна в наистина добри филми и по различен начин научих много от тези си срещи!

Лично на теб кой от моделите на работа повече ти допадна?

Разбира се, че е по-приятно, когато не си притиснат от липсата на средства. „Докато Ая спеше“ е сниман за 13 снимачни дни и то в железен график – ставане в 5 и до 18ч. трябваше да сме приключили, защото имахме представления от 19 ч.! Но аз съм щастлива винаги, когато имам възможност да работя в български филм! Компанията, която събра Цветодар Марков беше чудесна, темата ни вълнуваше, затова гледахме да си свършим работата като за блокбастър!

А коя от двете героини беше по-близка до теб като образ?

И в двете има по мъничко от мен сигурно! Когато снимах в „Лазар“, самата аз бях в много труден житейски период за семейството ми, и ми беше любопитно Светозар как ме е избрал… Трябваше да се говори и на македонски, но това, което ми каза, беше – „интуиция!“. Явно е видял „невидимите неща“! Журналистката пък е много далеч от мен, но пък аз съм доста социална, обичам да общувам, научих се и на медийни прийоми, защото не е достатъчно да направиш хубаво представление или филм. Трябва да стигнеш и до хората! Така че – в мен живеят много хора – излиза този, който трябва 🙂

lazar_02-825x340
Кадър от филма „Лазар“

Пред камерата или на сцената? Къде предпочиташ да бъдеш?

Сцената е истинският дом на артиста“ – това е цитат от „Ая“, но тъй като на мен напоследък ми се отвори път в киното, ми се иска да не е дотук!

Трети сезон играеш в “Театър, любов моя!”. Театърът ли е твоята любов?

Там се чувствам спокойна и себе си!

Това е постановка, в която, като че ли, четири жени, приятелки, състудентки, се срещат, за да се преоткрият. На какво те научи работата по представлението?

„Театър, любов моя“ е голямо щастие за нас! Това е спектакъл-изповед на едни актриси, с които започнахме заедно „пътя“. Касиел, Стефка, Лилия и аз се срещаме след 20 години! Научихме много една за друга и най важното – невероятно удоволствие е да си партнираш с толкова мощни актьорски природи! Той е посветен на нашите учители – проф. Крикор Азарян, Тодор Колев, на големите актриси Славка Славова и Таня Масалитинова, на Валентин Стойчев, който работи дълго за Театър 199 и е своеобразен поклон пред тази не лека професия!

Представихте “Театър, любов моя” и на сцена в Париж. Как ви прие публиката там?

В Париж играхме за българите, живеещи там и беше много вълнуващо! Едно от най-хубавите ни представления! Чудесна публика, зажадняла за български театър!

Всъщност промени ли се образът ти с времето по някакъв начин? Доколко настроението ти, личната ти нагласа към света, оказват влияние по време на представление?

Да,променям се непрекъснато. По-спокойна съм, нищо не ми е на всяка цена, знам, че което е за мен, ще дойде! Личната ми нагласа и настроение разбира се, че влияят. Ние сме чувствителни, уязвими хора… Понякога трябва голяма концентрация, за да забравиш живота си отвън, но пък това е и спасение! За 2 часа си вън от проблемите, живееш друг живот, решаваш други дилеми! Имам си един трик – когато ми е много трудно да реша свой проблем, казвам си – „ами хайде сега, все едно е в пиеса, действай!“

12924502_1665582973701928_1539417902248655145_n
Красавиците на Коко получават „Икар 2016“ за поддържаща женска роля

Непрекъснатото раздаване на сцената не изтощава ли?

Изтощава физически, но пък те зарежда толкова много!Живееш!

Как се подготвяш за роля? Има ли разлика при подготовката ти на филмов и театрален образ?

Това е дълъг процес, зависи каква е ролята. В киното се налага чисто физически да се променяш. За „Лазар“ ми боядисаха косата без корените, за да изглеждам по-запусната жена и така си ходех 2 месеца 🙂 В театъра аз чета много неща, свързани с ролята ми, обичам да гледам филми, албуми, близки до темата, вглеждам се в хора, които ми напомнят за моя човек!Абе, ставаш детектив и вървиш по следите!

Има ли значение дали залата е пълна по време на представление, това повлиява ли ти по някакъв начин?

Не, въпреки че винаги се питаме – пълно ли е? Но като започнеш, пълно или не – престава да има значение!

Публиката може да бъде вдъхновяваща, но и безпощадно критична понякога. От актьорска гледна точка до каква степен публиката е критерий?

Учили са ме, че най-важно е да знаеш ти защо си на сцената! Разбира се, публиката също не бива да се подценява! Тогава нещата са наред!

Имало ли е случай, когато си се страхувала от публиката? Защо?

Преди всяка премиера си е малко страшно! Адреналинът е свръх! Като започнеш, всичко минава! Може би страх имах преди „Дон Жуан в ада“ – един твърде провокативен спектакъл, но Иван Станев така ни беше надъхал, че излязохме като на битка и победихме!

Какво е отношението ти към професионалната критика? Мислиш ли, че в България може да се говори за професионална критика изобщо?

Мисля, че професионална критика вече много рядко се случва, но и там има професионалисти, които уважавам и чета с удоволствие рецензиите им!В повечето случаи обаче, е пълно с прототипи на моята геройня от „Ая“!

Театърът, държавата, парите, които се и не се дават за култура изобщо… Какво според теб е сбърканото в целия този порочен кръг?

Най-трудният въпрос! Трябва политика, в която културата да е преоритет не само на думи! Трябва да се отвори пазара, да има реална конкуренция, да не се мисли само на локално ниво! Ние сме в Европейския съюз не отвчера, а театърът ни е абсолютно затворен, локален! През 90-те години, когато бях млада актриса, колкото и трудно да беше финансово, в естетически план имаше много повече случване на театър, различни физиономии, изобщо имаше критерий!Мисля също, че никой няма да ни осигури идеалните условия, че и от нас самите зависи да изискваме, да се борим за мястото си, да бъдем и по-единни като съсловие!

Кои са най-пагубните практики в театралната ни система днес, според теб?

„Докато Ая спеше“ дава точен отговор!

Мислиш ли, че в България е възможно да се правят пари от култура?

Да, разбира се! Има достатъчно хора, които имат нужда и потребност от култура! Има и много талантливи хора, които съумяват да правят
качествени продукти! За мен талантливите хора са осмото чудо на света – те променят светове и създават нови вселени!

14590062_10209215056887231_3994976914591922386_o
С Емил Емилов, в ролята на театралния директор в „Докато Ая спеше“

Да се върнем към теб за финала… Какви са интересите ти извън театъра?

Обичам да пътешествам, да си откривам нови интересни места, дори и в София. Обичам да ходя на кино, да чета книги, да прекарвам време с прителите ми, да си фантазирам в къщи…

А какво ти предстои като нови проекти?

Предстоят ми репетиции за нов театрален спектакъл – „Балада за Георг Хених“ – драматизация по романа на Виктор Пасков, с режисьор Крум Филипов в Плевенския театър и още един проект, който в момента е на идейно ниво.

Къде можем да те гледаме този сезон?

В Театър 199 – „Театър, любов моя“ от Валери Петров, в „Заполярная правда“ от Юрий Клавдиев, в I AM STUDIO, спектакъл на Театър Реплика и във филмите „Докато Ая спеше“ и „Лазар“ в арт кината в София и цялата страна.

1 Trackback / Pingback

  1. “Вишнева градина” гостува в Младежки театър - София |

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*