декември 13, 2017

Самотният стрелец: Албер Камю

“Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия.”, Албер Камю

Роден през 1913 г. на днешната дата – 7 ноември, Албер Камю преминава през живота като самотник и чужденец. И все пак, самотен в разбиранията и идеите си, по някакъв начин успява да излезе като победител от същия този живот, доказвайки, че е прав.

В разбъркания свят и чудовищния ужас след Втората световна война, сам сред многото идеологии и философии, които се опитват да намерят смисъла на човешкото съществуване сред руините, сам сред братята по перо, които го обвиняват в отстъпление от борческите традиции на Съпротивата, след като Камю се отрича от всяка политическа дейност и борба, за него сякаш животът започва отново.

Неизвестен писател на ръба на световната слава, в началото на 1940 г. Албер Камю, “закотвен” в собствените си страхове и самота в парижката хотелска стая в Монмарт, не подозира, че разпръснатите страници по писалището му ще сътворят чудото на славата с първия му публикуван роман – “Чужденецът”.

Сам наричайки себе си “Самотният стрелец”, той прехвърля това възприятие в обитавания от него социум и всички започват да го наричат иронично „Самотника”. Но така или иначе Албер Камю – философът, един от най-големите представители на френската и световната литература от първата половина на 20 век, носителят на Нобелова награда за литература през 1957г., с целия си живот и творчество защитава своите чистосърдечни и честни позиции в търсене на справедливостта за човека изобщо и отстоява своя избор в живота „да не се съгласи да бъде с палача”.

Днес познаваме Камю най-вече от произведенията му “Чужденецът”, „Изгнанието и царството”, „Пропадане”, “Чумата”, „Митът за Сизиф“ и др.

Много повече философ на настоящето, отколкото на миналото, Камю е катгоричен: „В една вселена, внезапно лишена от илюзии и светлина, човек се чувства чужденец. Това изгнание е безнадеждно. Именно това разделяне на човека от неговия живот е усещането за абсурда”. И като че ли през целия си живот следва именно тази линия на отчужденост, граничност, безнадеждност.

К3

Избрахме за вас някои мисли на френския писател, които като че ли успяват да го представят в пълнотата на противоречията и надеждите му:

  • Вечното изкушение, против което непрекъснато водя изтощителна борба, е цинизмът.
  • Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.
  • Ние сме създадени да творим, да обичаме, да побеждаваме – което означава, че сме създадени да живеем в мир. Но войната ни кара да изгубим всичко това и да се превърнем в нещо, което не сме.
  • Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.
  • Животът е сумата на всички твои избори.
  • В живота всяка минута крие в себе си чудо и вечна младост.
  • Всеки живот, посветен на преследването на пари е смърт.
  • Когато религията се съединява с политиката, се ражда инквизицията.
  • Гениалността може да се окаже просто един мимолетен шанс. Само работата и волята могат да й дадат живот и да я превърнат в слава.
  • Който нищо не дава, той няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а в това, че ти самият не обичаш.
  • Неизбежно е само едно нещо – смъртта. Във временното пространство, което отделя раждането от смъртта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може дори да се спре войната и да живееш в мир, ако го желаеш както трябва – много силно и продължително.
  • Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.



	

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*