ноември 20, 2017

Камино – пътят, който ни променя

Пътят към Сантяго...

Фото: личен архив

0-02-01-c74d48448965486a41622239256a8005e52d12c59ff928bc57ce59d3335cf0c8_full

Камино. Ел Камино. Пътят към Сантяго де Компостела. Пътят, за който казват, че винаги започва от сърцето, в момента, в който вътрешният ни глас ни подскаже, че сме готови да го извървим…

Според легендата, свещеният път към гроба на свети Яков минава точно под Млечния път, отразявайки звездната енергия. Началото на Камино е в малкото френско селце Сен Жан Пие-дьо-Пор, минава през Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания до прочутата катедрала “Сантяго де Компостела”, където са погребани мощите на светеца. Няма един-единствен Път към Сантяго, маршрутите са много и различни, така, както и търсенията на всеки, тръгнал по него са различни. Маршрутът преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекта, които имат не само религиозно, но и светско значение. Това са 800 километра, извървявани ежегодно от хияди поклонници, някои от които търсещи пречистване, вдъхновение или авантюри, други, за да отговорят на търсенията вътре в себе си, за да се откъснат от сивотата на ежедневието или като първа стъпка към някаква по-сериозна промяна в живота. Каквато и да е причината обаче, едно е сигурно – веднъж тръгнал по Пътя, човек никога вече няма да е същият.

За видяното, преживяното и наученото по време на Пътя, ни разказва пилигримът Нели Орманова.

0-02-01-56688fc01ff0656ad149d13c73fa1237c1dc32c587550d79c48b68345a42e456_full

Как се роди идеята за това пътуване? Дълго ли го обмисля?

Идеята се роди спонтанно. Започнах да чета книгата „Камино” на Шърли Маклейн и още същия ден си казах – „трябва да го направя!”. Първите няколко дни бях много ентусиазирана, но като помислих трезво си дадох сметка, че подобно пътуване изисква доста време, физическа подготовка и пари и така постепенно оставих идеята вместо в план да си остане просто добро хрумване. Минаха 3 или 4 месеца и една сутрин се събудих с мисълта, че никога няма да има „подходящ момент” за това пътуване, че винаги ще съжалявам, че съм си намерила достатъчно добри поводи, за да оправдая страха си от неизвестното, че е време да изляза от „комфортната си зона” и каквото-такова… Още същия ден си пуснах предизвестието за напускане на работа и започнах да планирам моето Камино.

Ще ни споделиш ли личния си мотив да тръгнеш?

Нямах конкретен мотив, нямах и кой знае колко информация за Камино, просто така го усетих.

Как избра хората, с които да тръгнете? Предполагам, че това трябва да са хора, на които имаш доверие или?

Идеята да отида сама в непозната страна ми беше малко страшна, особено след като не говоря и езика, но вече нямаше връщане назад. След като реших, че ще замина, писах в една фейсбук група за Камино датите, когато планирам да тръгна и така се запознах с едно момче, българин, който живее в Канада и се уговорихме да тръгнем заедно. Междувременно моя приятелка също реши, че ще се включи и така тримата поехме по пътя… но няколко дни по-късно се разделихме. Камино не е „групова екскурзия”. Понякога се уговаряхме да нощуваме в едно алберге, друг път не се виждахме по няколко дни. Във Финистера, последните дни от пътуването се събрахме и продължихме заедно до Мушия.

Има различни маршрути, които отвеждат до Сантяго де Компостела. Ти кой избра и защо?

Избрах „Камино Франсез”, освен че това е най-популярният, маршрутът е проекция на Млечния път, което го прави още по-силно енергийно място.

0-02-01-0b461e13dd338ef5c24fb5752a01c684a0a65debe13b85bf730c906a0ece12d9_full

Дълго ли планира маршрута? Предварително ли набелязва местата, където ще нощуваш?

Не. Реших, че ще импровизирам. Все пак допусках и вариант още на втория ден да се откажа. По време на пътуването планирах къде ще е най-добре да отседна през следващите ден-два и по колко километра да минавам, за да успея след Сантяго да отида до Финистера и Мушия, като и успея да се вместя във времето.

Колко дни продължи пътуването ти?

34 дни.

Колко километра извървяваше на ден, в началото или в края на пътуването беше по-трудно?

Различно. В началото по 25-27 км, по-късно и повече. Личният ми рекорд е 36 км. Всеки етап имаше различни трудности – първо е мускулната треска, после се появяват по-сериозните травми и умората.

Кога настъпва моментът на адаптацията, когато започваш да свикваш с всекидневното натоварване, режима на хранене, спане и пр.?

Става неусетно. В началото е интересно, всичко е ново, срещаш се с много хора от цял свят, говорите си, сближавате се и в един момент ги чувстваш така, сякаш се познавате от 10 години… вървите понякога заедно и разговаряте, вечеряте заедно и докато се усетиш вече я има и рутината – ставането рано сутрин, бързото оправяне на раницата и поемането по пътя. Обичах да тръгвам сравнително рано, гледах около 7 най-късно да изляза, пиех кафе и закусвах в първото село по пътя, а не там, където съм нощувала. Харесваше ми това, че толкова рано няма много хора, а и въздухът е съвсем различен.

0-02-01-115952cb25c2787616b69c804fc98f648b748199e6288fbcbee29d713c44b839_full

Ежедневният контакт с нови и нови хора не те ли изморяваше? Имах и такъв момент, да, когато исках да остана сама и тогава просто минавах по повече километри на ден. Така изпреварвах групата, която се е заформила и избягвах контакта.

Как изглеждат т.нар. албегре, навсякъде ли имаше опция да се пренощува в тях?

Албергетата са като хостели – общи спални с общи бани и тоалетни. Спах в много различни албергета – от доста хубави и чисти, със стаи с по 8-10 легла до доста стари и занемарени. Спалните са общи – никъде нямаше разделение мъже/жени, освен в един манастир в Леон. Почти навсякъде леглата са двуетажни и понякога за горното легло няма стълба, а качването става с изтласкване. След 30 км. ходене просто се надяваш да не ти се падне такова. В много от албергетата има добре оборудвани кухни, където може да се готви и на почти всички места се предлага „Пилигримска вечеря” – 3-степенно меню за около 8-10 евро. С наближаване към Сантяго – последните 100 – 150 км. става доста „натоварено”, появяват се много хора, решили да минат само „последния етап” и след 3 – 3:30 след обяд беше по-трудно да се намери свободно легло в по-приличните албергета.

Предполагам, че храната е от съществено значение при такова физическо натоварване. Кои храни присъстваха най-често в дневното ти меню?

Най-лесните за приготвяне или набавяне . Закусвах обикновено плод или кроасан, обядът ми беше сандвич или някаква консерва, а вечерята – пилигримско меню или нещо набързо сготвено – яйца, ориз, спагети, месо на тиган…

Какво ново като вкусове откри по време на пътуването? А имаше ли ястие, което не би опитала втори път?

Новото като вкус, което открих е да се храня със съвсем обикновени неща, но сред природата. Чувствах се прекрасно да седна на някоя поляна, на където и да погледна да не виждам сгради, а понякога и хора, без шум, двигатели и мобилни телефони. Не съм се хранила с нищо специално. Пилигримското меню се състоеше от супа или салата, за основно – пиле или риба, а десертът беше плод или йогурт.

0-02-01-e36e2476073219c36078c3983c1ab7ef789ec6a17382b84a0d606aaea7cc4299_full

Кои бяха трите най-важни неща в раницата ти?

Всичко в раницата ми беше важно. При едно такова пътуване наистина трябва да се отберат най-необходимите неща, защото товарът е на гърба ти през целия преход. Понякога с часове съм оставала без вода, защото съм тръгвала само с 1 литър, а по пътя е нямало чешма или отворен магазин… При един такъв преход се усеща тежестта на всеки грам.

Кои са тези думи и изрази на испански, които трябва да знаеш, ако си решил да поемеш по пътя Камино?

Оооо, това е много индивидуално. За мен най-важните бяха – „Una cerveza, por favor” и „Un café americano” 🙂

Имаше ли някакви опасности по време на пътуването?

Предполагам, че опасности винаги има, но аз не съм се чувствала застрашена. 10-тина дни след като тръгнах започна да се появява съобщение за момиче, което е изчезнало на около 250 км. преди Сантяго. В последствие се оказа, че имаше обвиняем за убийството, но за съжаление такива неща се случват всеки ден, навсякъде по света.

Трябва да си изминал поне последните 100 км до Сантяго де Компостела пеш, като това се удостоверява чрез поклонническия паспорт и полаганите в него печати, за да получиш т.нар. компостела. Ти колко успя да изминеш?

Трудно е да се каже със сигурност, защото при различните „програми” с маршрути се забелязва разминаване в посочените километри, но по груби сметки около 950 км.

Един чифт обувки достатъчно ли са за подобен поход?

На мен ми бяха достатъчни. Имах огромен късмет – освен, че нямах никакви проблеми с обувките си, през целия път ми излязоха само 4 пришки, а повярвайте ми – това наистина си е късмет 🙂

Кои са най-важните печати, които има в твоя паспорт?

Сигурно трябва да кажа – този от Сен-Жан ( началната точка във Франция ) и от Сантяго, но истината е, че всеки печат ми е ценен и всеки е свързан с някакъв спомен.

Buen Camino! – освен традиционния поздрав, има ли други символи, по които се разпознават поклонниците?

Е, как – мидата! Всеки пилигрим има закачена мидена черупка на раницата си, в много от градовете маркировката на пътя е чрез мида.

Маршрутът е дълъг и наситен с много природни и исторически забележителности. Какво те впечатли най-много?

Най-много ме впечатли колко естествено се чувствах да бъда там. Никога не съм предполагала, че ще бъда на място, където няма да разполагам с всички удобства, с които съм свикнала и това няма да ми липсва. За целия период почти не съм говорила по телефона, не съм слушала музика или гледала филм/телевизия. Не съм имала възможността да бъда сама в една стая или да използвам банята продължително и спокойно… и нищо от това не ми липсваше, сякаш никога не го е имало.

По целия път наистина има много красиви места. Пътят се е формирал като такъв по религиозни причини и има много църкви и катедрали. Испанците са доста религиозни хора. Камино минава и през Понферада, където има замък на Тамплиерите от 12 век. Той беше доста интересен и впечатляващ.

Какви са хората, които срещна по-пътя, има ли такива, които ти направиха силно впечатление? С какво?

Много позитивни! Няма такива, които да са ме впечатлили повече от други, всеки беше специален и имаше собствена история…

0-02-01-4e39c89bb0be8dc77e781d5d5974ae90984fd9a0afd0532f910f7165e5e221f2_full

Как би описала съвременния пилигрим?

Не се различава с нищо от хората, с които всеки ден се разминаваме на улицата. Различни хора, с различни професии, обединени от идеята да изминат Пътя.

Човек се превръща в поклонник още с първата крачка, но кога всъщност осъзна с какво си се захванала?

Не знам дали има такъв момент. Първо са еуфорията, емоциите, срещите, после започват да се усещат болките и умората… но Камино е магическо място.

Имаше ли моменти, в които губеше мотивция и искаше да се откажеш?

Само в първия ден, когато изкачвахме Пиринеите. Тогава от 200 м. надморска височина се стига до 1400 и следва спускане, тръгва се от Сен Жан и се пристига в Ронсесвайес, като няма населено място по пътя, в което може да се пренощува. Разстоянието е 27 км. и на средата на пътя си помислих, че много ми се иска да спра да вървя, поне този ден, но… нямах избор. Или трябваше да продължа или да се върна, но и в двата случая ме чакаше доста път. И реших да продължа 🙂 Не съм имала друг момент, в който да съм имала колебания.

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на пътуването?

Всеки ден, колкото и да прилича на предходния, си беше предизвикателство. Всички се надявахме на хубаво време, но имаше и дъждовни дни, както и такива с доста силен вятър. В някои дни болката в краката или раменете беше по-силна, отколкото в други, но всеки ден беше прекрасен! На Камино нещата се случват така, както и в живота, не винаги е идеално, но винаги може да се извлече най-доброто.

Стигнала си и до нос Финистера, където според древните Земята свършвала. Там ли е краят на света?

Стигнах, да. Там има ритуал, по залез да се съберат всички новопристигнали пилигрими на скалата до фара, палят се огньове и всеки изгаря някоя своя дреха. Не знам дали там е краят на света, но със сигурност е краят на едно пътуване и началото на друго…

Казват, че вървенето по Пътя е движение напред и нагоре – напред към Сантяго де Компостела и нагоре към духовното. Така ли е наистина?

Предполагам, че е много индивидуално, а и надали може да се определи някаква граница. Камино дава чудесна възможност на всеки да се отдели от външния свят и да остане сам със себе и когато е достатъчно тихо започва да чува вътрешния си глас.

Може ли да мислим за подобно пътуване като метафора на самия живот?

Със сигурност! Още първия ден, когато изкачвах Пиринеите и раницата прорязваше раменете ми си мислих за това как човек носи суетата на гърба си. Прехвърлях в съзнанието си всяка вещ, която бях сложила, защото толкова много ми тежеше и се запитах доколко ми бяха нужни сешоарът и кръглата четка? Често носим товари, от които нямаме нужда, но по някаква причина не сме „готови” да се разделим с тях.

Последната точка – катедралата в Сантяго де Компостела какво усещане ти донесе?

Едновременно изпитах огромна радост, но и тъга. Да, аз бях успяла да извървя всички тези километри и се радвах на своята победа, но и бях достигнала крайната точка и усещах, че вече нямам цел, която да следвам. Естествено, това беше само първоначална емоция. Най-хубавото тепърва предстоеше 😉

Какво научи за себе си в края на Пътя?

Научих, че няма такова понятие като „край на пътя”. Мисля, че повечето хора са се вкопчили в постигането на някакви цели – кариера, връзки, доходи и, гонейки това, пропускат да се наслаждават на настоящето, а именно то е това, което носи истинска радост.

След пътуването имаше ли нужда от адптация към предишното си ежедневие? Промени ли живота ти по някакъв начин?

Промени се, да. Научих се да не планирам всичко и да поемам повече рискове. Винаги се случва това, което трябва и човек не трябва да се страхува от неизвестното, нещата винаги се подреждат. Някъде бях чела, че „Планът на вселената за мен е по-добър от моя собствен план за мен, затова трябва да приемам с любов, спокойствие и хармония всичко, което ми се случва”.

Има хора, които отново и отново извървяват Пътя. Ти би ли тръгнала отново?

Със сигурност! 🙂

0-02-01-71aaa97c503e8603b3258fe48326d5303968fe4f5aaca928f0e2256feeb6700c_full 0-02-01-c0b25d9c1f66de84da91416879927ecfc3d48a5645e015ae8c3e1f50171f63d7_full

0-02-01-c0634e6244abe4aafb09ddcb7914e427211ad9d43568db5e61158d09d53ef4c8_full 0-02-01-083dcda663124f83f295fc9dc45f0cff7d0cdb62c10dfce20b1d53dda73c9dba_full 0-02-01-78a0826a11a53528a56a8d4b1330feb25cdd697e2fd02e062a089892980f4134_full 0-02-01-b2ca86150d0c9244b212638ce07810c4800b165b0a2a96de897096038b48eccd_full

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*