декември 13, 2017

Ето един малък факт – ти ще умреш!

Преди това обаче прочети "Крадецът на книги": „Оранжевите пламъци се полюшваха над тълпата, докато хартията и книгите изчезваха в тях. Горящи думи се откъсваха от изреченията си. ”

Крадецът на книги
Фото: Apropos

Крадецът на книги” е от онези закъснели заглавия, до които все не ми оставаше време да стигна. Спомням си, че повече от година корицата и заглавието привличаха вниманието ми от рафтовете на книжарниците, но винаги изскачаше нещо “по-подходящо”… Съжалявам ли за позакъснелия прочит?! И да, и не! Да, защото това определено е от книгите, в които съм влюбена. Не, защото отлагането на прочита й, всъщност е било продиктувано от инстинкт за самосъхранение – тази книга разбива сърца!Макар още с първото изречение да те предупреждава, че няма да е лесно, макар да ти го казва на всяка страница, до финала й така и не успяваш да повярваш, че ще се случи. Но се случва! И ти вече не си същият! И Смъртта ти е малко по-симпатична. И искаш да тръгнеш по онези улици, които няпомнят “спукани вени”. И искаш да откриеш Крадецът на книги – малката Лизел, да я прегърнеш, да я защитиш, защото я обичаш толкова, колкото не си и предполагал, че можеш да обичаш…

В началото на романа на Зюсък е Смъртта. След нея са цветовете. А после – пак и пак Смъртта, защото тя е тази, която ни разказва безмилостната история на Лизел по време на Втората световна война, когато Германия гори в пламъците и крещи с пукота на падналите бомби.

Крадецът на книги” разказва за жестокостта, въпреки която обаче, добрите все пак ги има. Основните персонажи тук са именно такива – добри, много добри; мирашат на мазе, на сълзи, на война, но са готови да спасяват; гладни са, но раздават хляб на другите; носят кал и кръв под ноктите си, но и топлина. В очите им виждаш мекотата на човешкото добро, от което дори самата Смърт става по-внимателна и по-добра – внимателно пренася душите на загиналите в дланите си, опитвайки се да ги стопли, да ги спаси. Това е книга на истината – за грозната реалност на войната, на студа, на страха, на срама и отчаянието, на болката и обещанията.

Това е книга за унищожението: “Предполагам, че хората донякъде обичат да гледат как нещо се унищожава. Започват с пясъчни замъци, къщи от карти и така нататък. И интересите им в това отношение действително ескалират с годините.”

– за войната: “Казват, че войната е най-добрият приятел на смъртта, но аз ще ви предложа една различна гледна точка. За мен войната е като новият шеф, който очаква невъзможното. Той стои до рамото ти и повтаря непрестанно: „Направи го, направи го“. Ти работиш още по-усилено. И свършваш работата. Шефът обаче не ти благодари. Той иска още. /Смъртта /”

– за жестокостта на думите: “Скоро навсякъде около нея се търкаляха късове от думи. Думите. Защо трябваше да ги има. Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.
Каква полза имаше от думите.”

– за привличането на книгите: „Колко книги бе докоснала? Колко бе почувствала? Лизел пристъпи напред и го направи отново, този път много по-бавно и без да обръща ръката си, позволявайки на дланта си да усети всяко едно от гръбчетата на книгите. Беше като магия, като нещо прелестно, като ярки лъчи, проблеснали от полилей. На няколко пъти беше почти готова да извади някое заглавие от мястото му, но все пак не се осмели. Бяха твърде съвършени.”

– за красотата: „Често се опитвам да си спомня и разпилените късчета красота. Тършувам из моите библиотеки с различни истории.
Всъщност в момента протягам ръка към една от тях.”

– за приятелството: Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”

– за любовта: Единственото по-лошо нещо от момче, което те мрази, е момче, което те обича.”

Това е книга, след прочита на която, неизбежно ставаш по-добър! Това е роман за Живота, разказан от Смъртта!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*