юли 24, 2017

6 пророчески романа… или как научната фантастика предвиди бъдещето

Свят в бъдещето, реализирал се в настоящето... Жул Верн предвижда в романите си някои от най-значимите научни постижения на 20-тия век. Век по-рано неговата подводница ни изглежда нереална, подобно на възможностите за пътуване в Космоса и радио управлението на ракети. След него обаче, още много добри писатели, предимно в жанровете на фантастиката и антиутопията, чрез свободата на въображението си “пророкуват” факти от бъдещето. Ето и някои от тях:

The Brain That Wouldn’t Die, Sterling Productions

6. Джонатан Суифт и „Пътешествията на Гъливер“
Създадена като пародия на “Робинзон Крузо”, това е от онези “детски” книги, които трябва да прочетеш поне още веднъж, когато вече не си дете. Само тогава, измежду странните пътувания на Гъливер през места като Лилипутия, Бродбингаг и Глъбдръбдриб, можеш да отбележиш и факта, че в неговата странна Балнибарби Лагадо през 1726 г. откриват двата естествени спътника на Марс – истина, която астрономът Хол ще потвърди около век и половина по-късно.

5. Олдъс Хъксли и “Прекрасният нов свят”
Действието в книгата се развива в бъдещия 26-ти век. Всъщност обаче още през 1932 г. Хъксли предсказва разбиването на семейството като институция. а идеята му, че сексуалните отношения ще надделеят над романтичните също не е далеч от истината. В романа нговата Световна държава, има доста добри постижения в генното инженерство (помните ли овцата Доли?) и е постигнала пълен контрол над всичко, дори и над раждаемостта. Днес политиката на съвременен Китай спрямо раждаемостта е именно такава – контролирана чрез санкции за тези, които си позволяват да имат повече от едно дете. Държавата на Хъксли е създала безкрайната култура на забавленията, защото хората притежават „безкраен апетит за разсейване“. Днес медиите ни предлагат не само разнообразни възможности за забавление, но са и най-успешният инструмент на властта за прикриване на истината и манипулация, защото консуматорското общество не се интересува от истина или свобода, стига да бъдат задоволявани неспиращите му потребности.

4. Джордж Оруел и „1984“
Големият брат вижда всичко, знае всичко, контролира всичко. Всевиждащият механизъм за контрол над света от антиутопията на Оруел е метафора, реализирала се като действителност днес. Парадоксът на съвремието ни обаче е, че ако в „1984“ хората се съпротивляват срещу това с цената на живота си, днес ние доброволно и съзнателно приемаме това, посредством телефона, компютъра или която и да е смарт иновация, без които се чувстваме изгубени в света. От друга страна, лозунгите на партията-власт в романа – „Войната е мир“, „Свободата е робство“, „Невежеството е сила“, са стряскащо истинни и днес, защото колкото и демоде да звучи идеята за насилието като начин на управление, то проблемите в Близкия Иток потвърждават актуалността им.

3. Уилям Гибсън и „Невромантик“
През 1984 г., когато излиза романът, интернет и компютърните технологии тепърва навлизат в ежедневието на човека. Тук Гибсън въвежда и популяризира израза Cyberspace, който днес ни звучи напълно о.к., но тогава е просто фантастика. Благодарение на творческия си усет, той предвижда бъдещото социално влияние на мрежата и начина, по който я изолзваме днес. А за „изкопаването“ на Cyberspace, обяснява: „Търсех нещо, с което да заменя космоса и космическите кораби. Това трябваше да бъде един по-градски вид научна фантастика. Наблюдавах как младежите прекарват времето си в игрални зали с ранните версии на видеоигрите. Хрумна ми идеята, че те биха могли да бъдат свързани с една друга, почти предметна действителност. Това беше по времето, когато можеха да се купят първите персонални компютри. Представих си, че зад тези екрани започва един вид въображаемо пространство…“ Изглежда ви познато, нали?!

2. Джон Бърнър и „Stand on Zanzibar“
Слабо познат и почти непревеждан у нас, през 1968 г. Бърнър ни представя визия за бъдещето, която днес изглежда плащещо пророческа. Занзибар е свят, в който най-голямата заплаха от насилие и нестабилност идва от терористите, а лидерът носи името Обами. Тук Бърнър ни разказва за европейците, които са се обединили с цел подобряване на икономическата стабилност и за Израел – „горещата точка“ в Близкия Изток. Спътници разпространяват телевизионните канали навсякъде по света, включително и в самолетите. Това е бъдеще, в което марихуаната е декриминализирана, хомосексуалността и хапчетата за повишаване на сексуалната активност не са тема табу, а бракът като институция е в упадък.
Е, все още ли ви звучи като фентъзи?!

1. Мери Шели и „Франкенщайн“
Преди време световните медии “гръмнаха” с интервю на китайски хирург, който усилено работи над най-трудната и все още звучаща ни като фантасмагория хирургическа интервенция – трансплантация на човешка глава. А малко след това и с новината, че първата такава операция вече е насррочена за края на 2017 г. под ръководството на италианския хирург Серджо Канаверо. Изключително сложна, заради огромното количество нервни връзки, които трябва да бъдат свързани, тази идея се появява за първи път именно в романа на Шели. В него още през 1818 г. д-р Франкенщайн “сглобява” човешко тяло от органите и крайниците на различни мъртъвци. Във времето, когато излиза романът идеята за какъво и да е вид трансплантация звучи невероятно, защото първите реални трансплантации на човешки органи се осъществяват едва през 50-те и 60-те години на следващия век.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*